За своето действие в продължение на близо четвърт век (повече от 24 години) ЗУТ е изменян и допълван или само допълван. Към август т.г. - точно 107 пъти, което е средно 4,5 пъти на година. Този факт показва, че той е един от най "ремонтираните" закони в българската законодателна практика от Освобождението до днес, заяви професорът.
Този закон е много сложен, труден за разбиране и прилагане, защото обхваща различни области – от териториално устройство и планиране, през инвестиционно проектиране, до строителство и контрол. Това е материя от сферата на архитектурата, правото, икономиката – сложна и всеобхватна", коментира проф. Ковачев. Според него време е да се пристъпи към неговото цялостно преструктуриране.
"Редно е законът да се раздели на три отделни нормативни акта – за градоустройство, за инвестиционно проектиране и за строителство", заяви архитектът и добави, че така ще се постигне повече яснота, правна сигурност и предвидимост както за администрацията, така и за проектантите, строителите и гражданите.
Проф. Ковачев обърна внимание и на проблема с разнопосочните тълкувания на закона от различни институции – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ДНСК, главни архитекти по места. "Много членове на закона се нуждаят от тълкувания. Дават възможност за различна интерпретация и създават правна несигурност", подчерта той.
Професорът коментира и новото райониране, предложено от Министерския съвет, като изрази несъгласие с отделянето на София-град като самостоятелен район за планиране. "Само София-град не е достатъчна. Трябва да се включат поне Столична община и Перник, за да се обхване реалната агломерация. Не можем да разглеждаме столицата изолирано от останалите територии", аргументира се той.
Според арх. Ковачев, проблемите с териториалното устройство са и резултат от това, че често липсва координирано стратегическо мислене и участие на достатъчно широк кръг специалисти. "Трябва да се намери екип от архитекти, юристи, икономисти и практици, на който да се възложи сериозна работа. Това не е задача за един човек, нито за един тип експертиза", заяви той.
Проф. Ковачев засегна и въпроса за реституцията. Той подчерта, че връщането на земи в реални граници често води до това терени извън града да получават автоматично статут на строителни, без общините да имат възможност да участват в управлението на новата стойност на тези имоти. "На един план собственикът получава повишена стойност без особена заслуга, а общината не получава нищо", посочи той и предложи създаване на механизъм за споделяне на тази стойност, който да финансира изграждането на обществена инфраструктура.
В този контекст професорът постави и въпроса за липсата на средства в общините за отчуждаване на терени, предвидени за озеленяване или инфраструктура. "Не може едновременно да искаме да има улици и паркове, а да не даваме на общините нужните средства, за да ги изградят. Без средства за отчуждаване градоустройството се превръща в теория без практика", коментира той.
Като проблем професорът открои и хаотичното строителство в нови градски райони без изградена инфраструктура. "В момента се строи, без да има изградена канализация, електричество. Всеки строи своя участък от улицата, но няма цялостен подход. Трябва първо да се изгради инфраструктурата, а след това да се допуска застрояване", каза професорът. В заключение призова за създаване на експертен екип, който да подготви ново, по-ясно и ефективно законодателство в областта на устройственото планиране. "Самият факт, че законът е променян над сто пъти, говори, че той има сериозни вътрешни слабости. Не може да се поддържа закон, който се актуализира по пет пъти на година", подчерта той.
На 2 ноември в Съюза на архитектите в България ще се проведе конференция, посветена на устройството на националната територия, на която проф. Ковачев ще представи обобщение на изказванията и предложенията от водещи специалисти по темата. Документът ще бъде насочен не само към обществеността, но и към институциите, за да подпомогне процеса на бъдещи реформи.