Заминах за чужбина заради децата, но и заради тях се върнах, каза кинезитерапевтът от Търговище Ерхан Хюсеинов, работил по специалността си в три държави

Заминах за чужбина заради децата, но и заради тях се върнах, разказа за БТА кинезитерапевтът от Търговище Ерхан Хюсеинов, работил по специалността си в Турция, Австрия и Азербайджан. Той сподели, че всяко от пребиваването му зад граница е имало различна цел, но никога не е мислел да емигрира. Репортер на БТА се срещна с Хюсеинов по повод инициативата "Избирам България" на Министерството на труда и социалната политика, в рамките на която Агенцията публикува истории на българи, завърнали се от чужбина в родината си.
Ерхан Хюсеинов завършва в кинезитерапия в Русенския университет “Ангел Кънчев”. След това започна професионалната си реализация и оттогава - от  2001 г., работи само по специалността си. Като млад кадър, без опит, започва в болницата в Търговище, в отделението по физиотерапия и рехабилитация. Работи около година и половина, но не е удовлетворен от заплащането - възнагражденията са ниски и като млад човек той започва да обмисля варианти за себе си. 
Заминава за Турция, като се уповава на това, че братовчед му е лекар там и ще му съдейства. “Това беше една хубава крачка в професионално отношение, защото натрупах доста опит”, казва той. Работи в частна клиника, в един от най-престижните квартали на Истанбул. После се мести на друго място, в което вече работи повече със спортисти - футболни, волейболни отбори, националния женски отбор на Турция по баскетбол. В южната ни съседка остава 4 години, но поради независещи от него обстоятелства се налага да се завърне у нас през 2006 г. 
В Търговище отваря първия частен кабинет по физиотерапия и рехабилитация. 
“Началото беше много трудно. Четири години те е нямало, всеки те е забравил. Опитваш се да изградиш частен бизнес, в който името е много важно. Всичко, което бях спестил от Турция, го инвестирах в оборудване и апаратура”, спомня си той. 
В този период среща бъдещата си съпруга. Отговорностите стават повече - кариера, семейство. “Но с Божията помощ, защото Господ явно обича добрите хора, които се опитват да правят нещо и разчитат на себе си, нещата се получиха”, добавя Хюсеинов. През 2008-2009 г. ситуацията става нестабилна за бизнеса му. Ражда се първият му син, проблемите притискат младото семейство и главата на домакинството е принуден да замине за Австрия. 
Работи една година сам във Виена. Там му помагат познати и приятели от родния край. Работи по специалността си - към  футболен отбор, но има и много свободно време. Затова почасово сътрудничи на още един футболен тим, но и помага на своите земляци от България на пазара. 
Завръща се в Търговище, защото първоначалната му цел е, ако се устрои, да изтегли и семейството, но се оказва много трудно. 
Тогава случайността го среща с очния лекар д-р Николай Чакъров, който му предлага да се присъедини към екипа на д-р Димитър Тасков към специализираната очна болница. Осигурено му е помещение за кабинет, получава огромна помощ от ръководството на частната болница, за което е много благодарен и до днес. 
Междувременно през 2015 г. получава предложение да замине за Азербайджан от старши треньора на националния отбор по художествена гимнастика там Мариана Василева (б.а. също родом от Търговище). Заминава на пробен период, но още на втората седмица получава оферта от Федерацията по художествена гимнастика. От тяхна страна всичко е уредено, устройва и семейството си. Големият му син посещава детска градина, а малкият е само на десет месеца. 
В Баку семейството остава около шест години. “Много неща ми даде престоят там. Много научих от екипа - това са спорт и медицина на световно ниво. Национален тим, отговорностите са много големи, екипът е съставен от специалисти от други държави - имена в нашата професия. Федерацията много се грижеше за персонала - участвахме в обучения, семинари, курсове, свързани с работата и с усвояването на език. Явно оценяваха качествата ми. Сблъсках се с различни видове патология. Основата в спортната медицина от Турция и от Австрия, тук бе доразвита и надградена. Диапазонът на работа бе много голям - различни случаи, но и съвременни методи за лечение, които се опитвам да прилагам сега в моята практика”, разказа кинезитерапевтът.
Спомня си, че по време на реализацията си в Азербайджан е имал възможност много да пътува по европейски и световни първенства, в Европа и в арабския свят. “Това беше другият голям плюс - съвременният човек трябва да пътува, да вижда други култури, да се среща с различни хора. Това те отваря и те изгражда като личност и като човек”, отбеляза той.
Решава да се върне, въпреки че е много добре там - като условия на живот и в професионален план. Отново обсъждат със семейството си бъдещето, защото тръгват с идеята, че няма да са вечно в чужбина. “Ние не емигрирахме, заминахме да се пооправим финансово. Но основната ми цел беше децата ни да разширят кръгозора си, да се отворят към света и да научат език”, казва той. Но децата растат, големият син е вече пети клас, малкият трябва да започне училище. Пред семейството стои дилемата - дали да останат или да се върнат в България. “Защото, ако останехме още 4-5 години, връщането щеше да е невъзможно, тъй като средата на децата щеше да е там. А ако децата ми са там, и аз трябваше да съм там”, категоричен е той. От друга страна родителите им са в България и това надделява.
“Когато съобщих на Федерацията, че решаваме да се приберем в Родината, бяха шокирани. Искаха да решат проблема, ако е свързано със заплащане”, спомня си той. Но Хюсеинов им обяснява, че мотивът е личен. Ръководството на Федерацията им помага с организацията по пътуването, подкрепя ги в решението. 
Завръщат се в Търговище по време на пандемията от коронавирус - вече има изградено име, но обстановката създава поредните перипетии. Отключва кабинета си и започва работа - така ден след ден, с грижа за пациентите от родния край, до днес. 
Ерхан Хюсеинов сподели, че не съжалява за стъпките, които е предприел в живота си дотук. “Може да е имало и негативни моменти, но се опитвам да не им обръщам внимание - гледам напред с усмивка”, споделя житейската си философия той.
Спомня си, че трудни моменти е имало и за децата. Защото, докато  големият никога не забравя българския език, малкият има трудности в първите месеци след завръщането у нас. 
“Не съжалявам, дам съм нещо на децата - по-отворени са, научиха езици, мирогледът им е по-широк. Но вече светът стана различен и повечето деца са такива”, коментира родителят.
На база на опита си в четири държави кинезитерапевтът с 24 годишна практика твърди, че спортът е високо ценен по света. ”Инвестира се страшно много в спорта. Хората са осъзнали, че основната реклама на една държава е чрез спорта. Влагат в спортни съоръжения. Но и умеят да печелят от това”, казва Хюсеинов.
Практиката в Търговище му дава основание да отбележи, че все повече българинът се е научил да цени здравето си. Докато в първите години хората са търсели помощ при нужда, сега периодично се грижат и не неглижират проблемите си.