Замърсеният въздух влияе на психичното здраве, каза психиатърът Калоян Гевара

Замърсеният въздух влияе на психичното здраве, каза психиатърът Калоян Гевара по време на семинар за журналисти, организиран от сдружение „Въздух за здраве“. По думите му има доказано въздействие върху мозъчната функция в резултат на замърсяването на въздуха с азотен диоксид и фини прахови частици. Повишените нива на азотен диоксид през лятото се свързват с по-тежки прояви на депресивни симптоми – раздразнителност, липса на мотивация и апатия. Според него замърсяването с фини прахови частици през зимата води до повишаване на депресивните и тревожните симптоми.
Фините прахови частици преминават през носа, белите дробове, кръвообращението и достигат до мозъка, а някои частици директно през носа успяват да стигнат до мозъка, посочи още д-р Гевара.
Дългосрочната експозиция на въздушно замърсяване трикратно повишава риска от когнитивни заболявания, а петкратно – риска за поява на болест на Алцхаймер, каза още д-р Гевара. По думите му излагането на замърсен въздух при бременни жени и малки деца повишава вероятността от разстройства от аутистичния спектър.
В анкетно проучване с попълнени 701 анкети от граждани, направено от „Въздух за здраве“ и д-р Гевара през последните 10 дни, се вижда, че има ясна връзка между психичното здраве и замърсяването на въздуха. В анкетата са участвали граждани от София, Перник, Русе и Димитровград, където често има замърсяване на въздуха, каза още д-р Гевара. Хората, които са засегнати от тревожно разстройство, посочват, че се чувстват още по-раздразнителни, когато има замърсяване на въздуха. Голяма част от анкетираните, които са споделили, че страдат от тревожно разстройство, казват, че избягват дейности на открито, когато въздухът е замърсен. По думите на д-р Гевара това води и до социална изолация и намалена физическа активност сред засегнатите хора.
Мерките, които трябва да се предприемат за подобряване на психичното здраве в контекста на замърсяването на въздуха, са информираност на хората за качеството на въздуха, увеличаване на зелените площи, намаляване на автомобилния трафик, превенция и подкрепа на психичното здраве, повишаване на осведомеността за рисковете от замърсения въздух, допълни д-р Гевара. Психически здравата нация има по-ниски разходи за здравеопазване, допълни той.