Занаятът правене на опинки е номинацията на Областната управа в Монтана за „Живи човешки съкровища – България“

Занаятът правене на опинки е номинацията на Областната управа в Монтана за Националната система „Живи човешки съкровища – България“ към Министерството на културата, съобщи за БТА областният управител Калин Хайтов. 
С този занаят се занимава Тереза Тодорова Петкова, която работи като секретар на читалище „Развитие“ в село Замфирово, община Берковица. Петкова разказа пред БТА, че опинките, наричани по северозападния край и връвчанки, се правят от свинска кожа. След заколването на прасето кожата от гърба се изчиства от мазнината, поставя се в дървена рамка, намазва се със смес от сол и царевично брашно от страната на мазнината и се суши една година на проветриво място. След това кожата се поставя за една нощ в съд с хладка вода, за да омекне. После се изсушава между два листа хартия и е готова за работа. За направата на опинките се използват познати инструменти – ножица, секач, чук, фиба. Първо кожата се изрязва, след това се пробиват дупки и накрая се ниже, като се използват усукани върви. 
Тереза Петкова обясни, че опинките се правят сравнително лесно и всеки може да се научи, ако има подходящия учител. По-трудно е намирането на материал за тях, тъй като свинска кожа няма от къде да се купи, а трябва майсторът сам да си я осигури. През миналата година Тереза Петкова е ушила около 15 чифта опинки на децата от танцов състав „Бабините“ към читалището в Замфирово, като сама е сушила някои от кожите, а други са и дадени от родителите на децата. Именно децата и младежите от танцовия състав са нейната надежда, че някой ще прихване занаята и ще продължи да прави опинки и след нея.
Петкова каза още, че някога, когато не е имало обувки, опинките са били единственият начин хората да не ходят боси. Тогава всяко семейство си ги е произвеждало, като основно за това са се грижели мъжете. Освен свински кожи, тогава са използвали и кожи от диви животни, убити при лов. Имало е и специални стелки от шаяк, които са омекотявали, за да не стават мазоли по краката. Занаятът се е предавал от поколение на поколение и сега Тереза Петкова се надява да го предаде на по-младите. Тя посочи, че познава и други майстори на опинки в региона и страната и поддържа връзка с някои от тях. 
В село Замфирово днес живеят малко над 1000 души. Към читалището има шест самодейни танцови групи, в които се изявяват над 100 души на възраст от 5 до над 80 години. Всичките танцьори в ансамбъла за изворен фолклор „Гушанци“ са с ръчно направени опинки от свинска кожа. Местните самодейни трупи показват изворен фолклор – танци, песни, носии и обичаи, запазени стотици години. Самодейците от Замфирово правят възстановки на ритуалите „Пеперуда за дъжд“, „Изпращане на старокя“, „Полагане на 40“, „Сирни Заговезни“, „Шаралия-паралия“, „Втори ден от Великден“, „Заключване на дете за здраве“ и т.н.