Защитата на децата от кибертормоз и възможностите за координирани мерки на институциите беше акцент в дискусията „Заедно в борбата с кибертормоза на деца“. Темата беше обсъдена на заседание на Комисията по демографската политика, децата и семейството в парламента.
Депутати и експерти се обединиха около мнението, че превенцията е важна. Представена беше и програма „Киберзащитници“, инициирана от председателя на Българската академия за сигурност проф. Владимир Бронфенбренер.
Всяко второ дете в държавите членки на Европейския съюз (ЕС) по един или друг начин е пострадало от кибертормоз, каза експертът. В края на 2023 г. анкета сред българските деца показва, че 49,6% от тях са се сблъсквали с проблема, добави той. По думите му, това е с близо 15% по-малко от предходни години. България все по-добре се справя с проблема, смята Бронфенбренер.
Статистиката показва, че при децата на възраст между 10 и 11 г. започва рязко нарастване на случаите на детски кибертормоз, каза експертът. До 15-годишна възраст можем да разглеждаме две прояви – нараняване и измами с користна цел, добави Бронфенбренер. Той посочи още, че при кибертормоза има три групи хора – този, който наранява; нараняван и свидетел на това явление.
Разяснителни кампании са част от превенцията, която посочи Владимир Бронфенбренер. Той подчерта колко е важна координацията между институциите, за да бъде решен проблемът. Самостоятелно обучение по темата в 4 клас също е мярка, която той препоръча.
Бронфенбренер даде пример със СУ „Христо Ботев“ в град Септември, където има такова обучение. Данните сочат, че след началото на програмата за киберсигурност са се повишили и резултатите на децата при външното оценяване след 4 клас.
Според председателя на комисията Илиана Жекова (ГЕРБ-СДС) учителите имат голяма роля при разпознаването на кибертормоза сред децата и могат да помогнат на учениците да противостоят на тези прояви.
Николай Златарски ("ДПС – Ново начало") също изрази мнение, че училището е мястото, където най-много може да се въздейства на децата, за да бъдат предпазени от кибертормоз, защото понякога този проблем може да остане скрит за родителите.
Нина Димитрова ("БСП – Обединена левица") увери, че темата ще бъде важна и за следващото Народно събрание. По думите ѝ, най-важно е децата да бъдат подкрепяни. Тя отбеляза, че във Франция е одобрен проектозакон, забраняващ на деца до 15 г. социални мрежи.
През годините в образованието много се изследва тормозът и насилието, като кибертормозът излиза като сериозен проблем, каза Христина Георгиева (ГЕРБ-СДС). Тя подкрепя развиването на обучения в системата.