С пророческа яснота Желю Желев осъди приликите между фашизма и комунизма. С книгата си "Фашизмът", която бързо беше забранена, той разкри дълбоката логика на тоталитаризма: страх, унифициране и потискане на мисълта. Това заяви посланикът на Франция в България Мари Дюмулен по време на форума "Желю Желев, президентът философ. От дисидентството към демокрацията, Европа и споделената отговорност", днес във Френския културен институт по повод 10 ноември.
Д-р Желю Желев е президент на България в периода 1990-1997 година. Той е първият демократично избран държавен глава на страната. Умира на 30 януари 2015 година.
Философ по образование, президентът Желю Желев винаги е гледал на политиката като на етична отговорност, като на начин да остане верен на вътрешния си императив през годините си като дисидент, заяви посланикът на Франция. Тя посочи, че зад тази сдържаност на българския президент се е криела тихата сила на човек, който вярва в значението на диалога и на достойнството на човешката личност. Под негово ръководство България избра демокрацията чрез консенсус, без насилие и без отмъщение, заяви Дюмулен и допълни, че това е бил момент на политическа зрялост, чието значение оценяваме и днес.
Конференцията, организирана от Френския институт в България в чест на Желю Желев, е по повод двойна годишнина, която се отбелязва през 2025 г. – 90 години от неговото рождение (3 март 1935 г.) и 10 години от неговата смърт (30 януари 2015). Философ и първи демократично избран президент на България, Желю Желев е един от големите умове на демократичния преход и решителен застъпник за европейското утвърждаване на страната си. Бивш дисидент и автор на визионерската книга "Фашизмът" - забранена от комунистическата цензура - през целия си живот той олицетворява рядко срещано морално и интелектуално изискване, като допринася за отварянето на пътя на България към завръщането в европейската общност на демокрациите, посочват организаторите.