„Основите не са много стабилни, трябва да се усилят. Църквата трябва да се препокрие, защото не е препокривана повече от 40 години. Ламарините са остарели и овехтели. По време на бурята миналия месец едно от дърветата е двора падна и нанесе нови щети по покрива“, разказа председателят на църковното настоятелство Лена Матвеева.
Храмът е единственият у нас старообреден руски храм с богата история. Камбаната, иконите и богослужебните книги в него са от световноизвестната Киевско-Печорска лавра в Украйна. Днес в църквата няма свещеник, но понякога за празници идва такъв от румънския град Браила, където е най-близката до Силистра централа на старообрядци. През останалото време за църквата се грижи 21-годишният Константин Константинов. Той е родом от Татарица, но в момента е студент в Техническия университет във Варна.
Младият мъж сподели за БТА, че пътува всяка седмица, за да води църковните служби в родното си село.
„За мен това е необходимост, в храма съм от 8-годишен. Тогава започнах да се обучавам и постепенно навлязох в църковните дела. Днес виждам, че ако не съм аз, няма кой друг да поддържа църквата и вярата на местните хора“, каза Константин.
В Татарица живеят руснаци, дошли по тези земи преди повече от триста години. Според исторически свидетелства през 17-и век, по заповед на Петър Първи, в Русия се провежда църковна реформа с цел бързата европеизация на страната. Но привържениците на старото православие са против промените и биват жестоко преследвани от властта. Стотици хиляди бягат от родината, за да съхранят вярата си. В България се заселват две малки групи руски староверци. Едната се установява във варненското село Казашко, а другата пристига в района на Силистра и основава село Татарица.
Днес в селото са останали едва около петдесетина семейства - наследници на руските заселници, а Татарица е съставно на съседното на Силистра село Айдемир - едно от най-големите села в страната.