„Като човек, за мен той е изключително светла личност, като изследовател – изключителен визионер за това какво трябва да се направи“, разказа проф. Емилия Коларова за акад. Николай Кауфман в интервю пред БТА. Днес се навършват 100 години от рождението на българския етномузиколог, композитор и музикален деец.
Проф. Емилия Коларова преподава история на българската музика в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Нейните лични впечатления за акад. Николай Кауфман идват от времето, когато двамата са работили в катедра „История на музиката и етномузикология“.
Тя си спомня акад. Кауфман като човек, който винаги се стреми да открие и да стимулира добрите страни на всеки, с когото общува. При възникването на спорове и дискусии по време на работа, той е бил способен винаги да предизвика двете страни на спор да търсят консенсус.
Изследователската работа на акад. Кауфман е изчерпателна и разположена в няколко много важни сфери. Дейността му се смята за основополагаща за съвременната българска фолкористика. Неговите изследвания и публикации са опора за етномузиколозите и музикалните историци, които и днес продължават да надграждат върху нея.
„Той се е стремил и е правил всичко изключително изчерпателно, но в тази изчерпателност остават посоки, елементи, които тепърва могат да бъдат разработвани“, обясни проф. Коларова.
Тя открои неговите изследвания върху българската градска песен. Те са събрани в сборник, който за пръв път излиза в края на 60-те години и съдържа над 500 различни песни без техните варианти. По-късно същият научен труд бива преиздаден многократно с допълнения, разгърнат в няколко тома.
Когато Кауфман провежда тези изследвания, техният обект не е много популярен в музикално-научните среди. Тогавашното възприятие гласи, че градската песен не носи същата стойност за изследователите като селската песен или ритуалния фолклор.
„Фактът, че проф. Кауфман е насочил вниманието си към тази неглижирана сфера, показва че е имал смелостта да направи тези изследвания, които са много полезни. На мен като историк те ми бяха полезни“, свидетелства проф. Коларова.
Много ценно в научната работа на акад. Кауфман според проф. Коларова е, че той успява да проследи първоизточника на песните, които изследва, независимо дали той е български или чуждестранен, което свидетелства за неговите огромни познания и способността му да открива тези връзки.
„Това за мен е мисия – да изследваме българската традиция, българския традиционен фолклор, градската песен, за да оставим на следващите поколения едно богатство“, добави проф. Коларова.
Тя отбеляза значението на музикалното творчество на Кауфман, което е свързано не само с обработки, но и с авторска музика, която тя смята, че не е достатъчно позната. Дори и в авторската музика на Кауфман се намират деликатни връзки към фолклорното начало.
„Надявам се, че не е забравен“, каза проф. Коларова, която очаква неговата годишнина да стимулира интереса към неговата дейност и музикално творчество.
БТА представи спомените на членовете на семейството на Николай Кауфман за видния музиковед, фолклорист и композитор.
Академик Николай Кауфман е изтъкнат български етномузиколог с международна известност, доайен в изследването на българския фолклор, майстор на обработка на българските народни песни и танци, един от продължителите на Филип Кутев.