„Наблюдаваме много интересен, много приятен феномен от пандемията насам – не само във физиката, във всички специалности се засили притокът на студенти. И нашето обяснение е, че по време на пандемията те бяха принудени да останат в България, и видяха, че у нас бакалавърската степен не е толкова лоша. Напротив, бих казал, че във водещите ни университети обучението в бакалавърската степен е сравнимо с европейските стандарти“, коментира в интервю за „Аз-буки“ зам.-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов.
Той даде и пример – до 2018 г. във Физическия факултет на Софийския университет са приемани около 80 студенти на година, докато новоприетите тази година са над 180.
„Това е ново явление, което се наблюдава навсякъде“, отбеляза акад. Витанов.
Той припомни, че Министерството на образованието и науката провежда политика за стимулиране на приемането в природните и в инженерните науки, плюс в още няколко с хроничен недостиг на специалисти на пазара на труда. За тях таксите на студентите са нулеви, като тази материална компонента също не e без значение.
„Събрани няколко от тези фактора, доведоха до увеличаване не само на броя на студентите, но и на потенциала на обучаващите се. При нас вече редовно остават да учат медалисти от международни олимпиади по природни науки, които преди пакетно отиваха в най-добрите британски и американски университети. Така че, има нотка за оптимизъм“, отбеляза още зам.-министърът.
Акад. Витанов обърна внимание и на още една тенденция – обръщане на процесите на миграцията, като през миналата година над 10 000 души повече са се върнали в България, отколкото са заминали.
„Същото се наблюдава при студентите. Допреди десетина години около 6000 ученици, и то от горната част на тези с високи образователни резултати, отиваха да учат в чужбина. За миналата година бяха само 3000. Това е положителна тенденция, разбира се. Ние бихме били особено доволни, ако този брой намалее още повече“, каза той.
Зам.-министърът подчерта и друг позитивен процес в образователната сфера. Въвеждането на статут на изследователски висши училища и съпътстващото допълнително финансиране от близо 240 милиона лева по Плана за възстановяване и устойчивост позволява обновяването на лаборатории и разгръщането в по-голям мащаб на редица изследователски проекти.
И още нещо особено положително – благодарение на финансирането по Националния план за възстановяване и реализирането на други програми над 1000 млади учени са задържани в академичната сфера и в научните институти на Българската академия на науките.
„Сега основният проблем е как да продължим да финансираме тези програми след лятото на 2026 г. Продължаваме да търсим подходящо решение“, заяви акад. Витанов.
Според зам.-министъра устойчивото финансиране, подкрепата за млади учени и активното участие в международни проекти са ключът към това България да се утвърди като конкурентна и иновативна научна среда. „Бъдещето е пред нас и е много интересно – стига да продължим да инвестираме в знанието и в хората, които го създават“, заключава заместник-министърът.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Национално издателство "Аз-буки")