Ако искате да живеете до сто години, пишете красиво на ръка, призовава писателката и калиграф Диана Фъртунова

Ако искате да живеете до 100 години, пишете красиво на ръка. С този призив писателят, редактор, калиграф и магистър-логопед Диана Фъртунова се обърна към възпитаниците на Търговската гимназия в Бургас по време на среща, организирана по покана на Историческата експозиция към Регионалния исторически музей (РИМ) в Бургас.
Пред младежите Фъртунова представи научни факти за фундаменталната връзка между ръкописното писмо, когнитивното развитие и менталното здраве. Тя посочи за пример Швеция – страната, която дълго време беше еталон за дигитализация на образованието, но в момента прави рязък завой назад към традиционните методи. По думите ѝ след масовото навлизане на таблети и компютри в класните стаи е установено, че способността на децата да разбират и запомнят учебния материал е паднала критично, което е наложило връщането на писалката и хартията като средство за „спасение на интелекта“.
Според лектора писането на ръка е сложен процес, който активира мозъчната кора по начин, по който натискането на клавиши не може. Тя обясни, че моторният център на ръката се намира в непосредствена близост до центъра на речта в мозъка. Когато пишем на ръка, възбуждането на моторния център стимулира чрез положителна ирадиация и говора. Скоростта на ръкописното писмо е идентична със скоростта на мисълта, което прави процеса естествен и помага за по-доброто усвояване на информацията.
Специален акцент в лекцията бе поставен върху „калиграфотерапията“. Фъртунова даде примери от Япония и Китай, където красивото изписване на знаци се разглежда не само като изкуство, но и като форма на медитация, при която дишането става равномерно, пулсът се забавя, а кръвното налягане пада. Тя сподели и любопитен факт от съвременната корпоративна култура в Япония, където дори в големите технологични компании подборът на персонал включва тест по калиграфия. Специалистите там вярват, че по почерка може да се прецени дали кандидатът притежава дисциплина, прецизност и емоционална стабилност – качества, които остават невидими в цифрова среда. Според представената историческа статистика калиграфите често достигат до възраст над 90 години именно заради постоянната стимулация на мозъчната дейност.
Уредникът на историческата експозиция в РИМ-Бургас и домакин на събитието допълни, че почеркът е проекция на личността и уникален „пръстов отпечатък“. Бе отбелязано, че в миналото краснописът е бил задължителен учебен предмет, който е възпитавал не само естетика, но и висока концентрация.
„Това, което е написано с перо, не може да се отсече с брадва“, цитира стара пословица Фъртунова. Тя обясни, че написаното на хартия остава трайна следа не само върху листа, но и в невронните връзки на мозъка. Лекторката посъветва гимназистите да тренират ума си чрез водене на дневници и размяна на ръкописни писма, тъй като това е най-добрата превенция срещу деменция и когнитивен застой.