Ако изкуството е достатъчно въздействащо, хората ще го забележат и ще му се поклонят, казва Георги Данаилов (1936-2017)

Ако изкуството е достатъчно въздействащо, ако привличащата му сила сграбчва сърцата, едни ще го забележат и ще му се поклонят, други ще си умрат, без да изпитат вълнението на човека, който за пръв път пристъпва прага на катедрала и звуците на органа го спират бездиханен и занемял. Думите са на писателя и драматург Георги Данаилов, който днес щеше да навърши 90 години.
Той е роден на 8 януари 1936 г. в София. Потомък е на известен свищовски род. Внук е на общественика и икономист акад. проф. Георги Данаилов (1872-1939), един от първите български статистици, на когото е и кръстен. Дядо му е един от изпълнителите на завещанието на Димитър А. Ценов за откриване и поддържане на търговско училище по подобие на германските висши търговски училища (дн. Стопанска академия „Димитър А. Ценов“). Правнук е на Марко Балабанов (1837-1921), министър на външните дела и изповедания  в първото правителство на Княжество България през 1879 г.
През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов. След като през 1958 г. завършва химия във Физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в продължение на две години работи като учител по химия. През 1960 г. започва работа като завеждащ заводската лаборатория на консервния завод „Република“ в Свищов, където работи до 1963 г. След това се мести в София и работи като главен асистент по неорганична химия във Висшия химикотехнологически институт - ВХТИ (дн. Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ) до 1976 г. През този период е постоянен сътрудник на списанията „Наука и техника“ и „Космос“, на вестниците „Орбита“ и „Поглед“ като научен наблюдател и автор на научнопопулярни статии по проблеми на химията, публикувани в България и в чужбина.
КАТО ЛАСТИКА НА ЕДНА ПРАШКА...
„Ние сме като ластика на една прашка, той може да се разтяга все повече и повече, епоха след епоха, но може и да се скъса. Тогава ще настъпи и вечният покой“, казва Георги Данаилов.
През студентските си години започва да пише разкази, като през 1960 г. за първи път във в. „Народна младеж“ и в. „Вечерни новини“ са публикувани негови творби. През 1965 г. Георги Данаилов, в съавторство с Васил Райков, написва книгата „Заключената планета“, която печели награда в анонимния конкурс за научнофантастична повест на издателство „Народна младеж“.
Още с първите си книги Георги Данаилов получава голяма популярност. Първата му книга „Деца играят вън“, е издадена през 1970 г., а през 1973 г. той написва и сценария за филма „Деца играят вън“. Следват книгите „При никого“ (1973) и „Убийството на Моцарт. Размисли за възпитанието“ (1982). Автор е на повече от 20 книги.
Най-преиздаваната книга на писателя е „Къща отвъд света“ (1997), посветена на с. Ковачевица, в което той живее повече от 30 години. Автор е и на „До Чикаго и назад - сто години по-късно. Пътепис“ (1990), сборника с разкази „Спомени за градския идиот“ (1993), „За Жан Жак Русо и други глупости“ (1997), трилогията „Доколкото си спомням“ (2000-2002), „Весела книга за българския народ“ (2004), „Зимникът на рая“ (2007), „Защо не сме социалисти“ (съвместно с още 10 автори, 2009), „Мемоарите на едно жълто паве“ (2009), „Цената на безсмислието“ (2012), „Към никъде“ (2015). Инициатор е за издаването и автор на предговора на книгата „Писма от България през 1877 г.“ от Евгений Утин - репортажи от Руско-турската война (1877-1878), която излиза през 2016 г.
МИНА ВРЕМЕТО, КОГАТО ТЕАТЪРЪТ НА УЛИЦАТА БЕШЕ ПО-ИНТЕРЕСЕН ОТ ТЕАТЪРА НА СЦЕНАТА...
„Премина времето, когато театърът на улицата беше по-интересен от театъра на сцената. Сега най-добре се посреща комедията и мелодрамата като жанр“, казва Георги Данаилов по повод театъра.
Започва да пише пиеси в началото на 70-те години на 20-и век. Първата му пиеса „Краят остава за вас“ (1975) е играна в театър „Сълза и смях“, където през 1976 г. започва работа като драматург на театъра, поканен от тогавашния директор на „Сълза и смях“ – Стойчо Мазгалов. Така Георги Данаилов се отказва от научната си работа в областта на химията и се отдава изцяло на театъра. Като драматург на театър „Сълза и смях“ работи до 1992 г. Написва повече от 12 пиеси, сред които, „Съдията и жълтата роза“ (1977), „Несериозна комедия“ (1979), „Есента на един следовател“ (1980), „Докле е младост“ (1982), „Солунските съзаклятници“ (1983), „Господин Балкански“ (1985), „Една калория нежност“ (1986), „Крадецът на тролейбуси“ (1987), „Почивка преди Рая“ (1990), „Белезници за двама“ (1992).
Георги Данаилов е автор и на сценариите на повече от 20 игрални филми, сред които „Хирурзи“ (1977), „Похищение в жълто“ (1981), „За къде пътувате?“ (1986), „А сега накъде?“, заедно с Рангел Вълчанов (1988) „Лагерът“, заедно с Георги Дюлгеров (1990), „А днес накъде?“ (2007), „Боговете. Трагедия“ (22 април 2007). Автор е и на сценария на телевизионния сериал „Големите игри“ (1999). Последният филм, на който е сценарист, заедно с Радослав Спасов, е „Пеещите обувки“. Филмът получава специалната награда на журито „Сребърен Георгий“ на 38-ия Московски кинофестивал през юни 2016 г.
Книгите и пиесите на Георги Данаилов са преведени на руски, арменски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и други езици, а пиесите му са играни в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Грузия, Армения.
От 30 ноември 1992 г. до 6 февруари 1995 г. е председател на Агенцията за българите в чужбина.
ПРИЗНАНИЕ
Георги Данаилов е удостоен с редица международни и национални награди. Сред наградените филми, на които той е сценарист, са филмът „Забравете този случай“, получил наградата на критиката на 18-ия кинофестивал (Варна, 1984), филмът „Похищение в жълто“ (1981), получил наградата на публиката на 19-ия международен детски фестивал в Хихон, Испания, филмът „А сега накъде“ (1988), получил специалната награда на журито на 20-ия национален фестивал на българския игрален филм във Варна и др.
Георги Данаилов е носител и на множество награди, присъдени му за негови есета, разкази книги и пиеси, между които първа награда за есето „Учителят по скромност“, посветено на Николай Коперник, на международния конкурс „Коперник“ (Варшава, Полша, 1974), „Наградата на София“ – за пиесата „Краят остава за вас“ (1976), трета награда на Седмия национален преглед на българската драма и театър – за пиесата „Есента на един следовател“ (1984), награда за книгата „Убийството на Моцарт“ (СССР, дн. Русия, 1986), трета награда за драматургия за „Господин Балкански“ на Осмия национален преглед на българската драма и театър.
Носител е на наградата на „П. Р. Славейков“ за 1991 г. за приноса му в литературата и киното за деца, на награда „Чудомир“ за разказа „Кметът анархист“ (1991), награда за есеистика от международния конкурс „Жан-Жак Русо“ на Министерството на културата на Франция (13 март 1997) на тема: „Дали възраждането на науките и изкуствата е допринесло за пречистването на нравите“. Носител е на годишната награда „Аполон Токсофорос“ на фондация „Аполония“ за изключителен принос в българската култура (август 2002), на литературната награда „Стоян Михайловски“ на Община Елена (7 януари 2003), на годишната награда от международния конкурс за къс хумористичен разказ на фондация „Алеко Константинов“ за разказа му „Симулант“ (Свищов, 2005).
На 21 май 2002 г. Георги Данаилов е удостоен със званието „Почетен гражданин“ на Свищов за значителни постижения и съществен принос за града, а на 18 септември 2002 г. получава „Наградата на София“ на Столична община за ярък принос в изкуството и културата. На 18 май 2016 г. Георги Данаилов е удостоен с наградата на Министерство на културата „Златен век“ (огърлие) – за приноса му в развитието на българската култура и духовност.
Георги Данаилов умира на 8 март 2017 г. в София.
/КБ
/БС/ДС/ отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Личностите на света – бюлетин на БТА, февруари 1993 г.; БТА, ВИНФ, 8 март2017 г.; Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 5, с. 1675; Енциклопедия българско кино А-Я, София 2000, с. 76; в. „Земеделско знаме“, бр. 85/20 ноември 1991 г.; в. „Капитал-прес“, бр. 11/17 март 1997 г. в. „Стандарт“, бр. 4333/28 януари 2005 г. https://www.svishtov.bg/georgi-danailov; https://kultura.bg/web/всеки-човек-може-да-оцвети-годините-си