Ако са ни дадени талант и умения, това е и своеобразен дълг, който имаме към обществото, каза за БТА художникът Николай Стайковски

Ако са ни дадени талант, умение и способности, това е и своеобразен дълг, който имаме към обществото. Когато човек създава някакво изкуство, това е и форма на общественото съзнание, някаква мисия и възможност да въздействаш на обществото по искрен и вълнуващ начин, каза в интервю за БТА художникът Николай Стайковски.
В началото на тази седмица художникът, който има повече от 80 самостоятелни изложби в страната и чужбина, откри поредната си експозиция с името „Ретроспекция на цивилизацията“ в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в троянското с. Орешак.
Стайковски разказа, че вдъхновение за творбите си – както живописни, така и графични, открива в миналото и неговите реликви – енеолитната керамика и женски „идоли“, средновековните и възрожденски църкви и манастири, градове и крепости, герои и светци. „Всеки народ има своята историческа приказка и аз лично храня пиетет към великото минало на човечеството и миналото на българите, които имат своето значимо място в него“, отбеляза той.
За всеки човек темата за миналото звучи различно, вероятно много хора смятат, че дори не е необходимо да се връщаме към отминали неща. Истината е, че живеем в настоящето, но  отговорите на въпросите за бъдещето, които си задаваме, се крият в пътя, който сме изминали като цивилизация, там е заложено всичко, каза още художникът.
По думите на Стайковски изкуството е преди всичко форма на общуване и начин да накараш останалите хора да съпреживеят нещо. Мисията на художника е да пресъздаде образи, които да създадат определено настроение, определено усещане. Това е и целта на изкуството – ако то не ни вълнува, значи или ние не сме добре, или някой не си е свършил работата, заяви той.
Според художника естетиката и съдържанието на една творба са еднакво важни. Това е и причината в картините си да следва художествено-документален подход и да се отнася изключително внимателно към претворяването на първоизточниците, като се стреми към достоверност и запазване на основния смисъл.
Променя се диалога между художника и неговата публика днес, смята художникът. „Живеем в един все по-контролиран свят, който управлява и изкуството и това успя да направи модерното изкуство некомуникативно, успя да отчужди човешката личност от изкуството, затова защото вече явно не са нужни личности, а тълпа“, каза той.
Що се отнася до чувствителността на съвременното общество към темата за културното наследство, Стайковски посочи, че въпреки разнопосочните си интереси и пристрастия, българите все още се осъзнават като народ и имат интерес към своето значимо минало.
От друга страна, за да бъде творец днес, в нашето динамично ежедневие, е необходимо човек да бъде много упорит и да има много силна воля. Като се вземат предвид обстоятелствата, които всички добре познаваме – състояние на държавата и обществото, културна политика, това е изключително трудно, подвиг е да си художник, добави Николай Стайковски.
Николай Стайковски в възпитаник на Националната художествената академия (НХА) в София и Академията за изящни изкуства във Варшава, Полша. Учи живопис при проф. Светлин Русев, а през 1987 г. завършва графика в НХА в София при проф. Г. Симеонов. Стайковски е член на Съюза на българските художници, участва в множество национални и международни изложби. Има над 80 самостоятелни изложби в България, Полша, Русия, Австрия, Словакия и др. Негови творби се намират в Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, художествената галерия и историческия музей в родния му град Плевен, както и в частни колекции у нас и в Европа.