Аксолотълът е най-обичаното земноводно в Мексико

Древно божество, домашен любимец и застрашен вид -  аксолотълът е най-обичаното земноводно в Мексико, съобщи Асошиейтед прес. 
Легендата разказва, че аксолотълът не винаги е бил земноводно. Дълго преди да стане най-обичаният вид саламандър в Мексико и да се увеличат усилията за предотвратяване на изчезването му, той е бил коварен бог според местни предания.
"Това е интересно малко животно", казва Янет Крус, ръководител на музей, посветен на аксолотъла в столицата на Мексико.
Там могат да се видят както водния саламандър, така и типични  предиспански напоителни земеделски системи, приличащи на плаващи градини, които все още функционират в квартал в покрайнините на столицата на Мексико.
"Въпреки че има много разновидности, аксолотълът от този район е символ на местното население", казва Крус, който участва в дейности, организирани в музея по случай Деня на аксолотъла, отбелязван в началото на февруари.
Въпреки че няма официални оценки на настоящата популация на аксолотлите, видът Ambystoma mexicanum - ендемичен за централната част на Мексико, е включен в Червената книга на Международния съюз за опазване на природата като "критично застрашен" от 2019 г. насам. Биолози, историци и официални лица полагат усилията за спасяване на вида и местообитанието му от изчезване, отбелязва Асошиейтед прес. 
Паралелно с това в Мексико се появяват неочаквани феномени. Аксолотлите привлякоха международното внимание, след като бяха включени в играта Minecraft през 2021 г. Мексиканците полудяха по тях през същата година, след като Централната банка на страната реши да ги отпечата върху банкнотата от 50 песо.
"Тогава "аксолотманията" процъфтя", каза Крус.
В Мексико това странно земноводно, наподобяващо дракон, може да се види почти навсякъде. Продава се дори за домашен любимец.
Пекарни предизвикаха сензация със свои продукти, наподобяващи на аксолотъл. Дори една местна пивоварна е взела името си от саламандъра в чест на мексиканските традиции.
Аксолотлите са трудно забележими през стъклото на аквариума, където обичайно са съхранявани. Кожата им обикновено е тъмна, наподобяваща камъни - макар че може да се отглеждат албиноси с розов цвят - и те могат да стоят неподвижни с часове, заровени в калната почва на естествените си местообитания или едва движещи се на дъното на аквариумите си в плен.
Освен чрез белите си дробове, те дишат чрез хрилете и кожата си, което им позволява да се адаптират към водната среда. Могат да регенерират части от сърцето, гръбначния мозък и главния си мозък, отбелязва Асошиейтед прес.