Актрисата Изабел Аджани на 70: Искаше ми се да бях имала време да осмисля всичко това

Голямата дама на френското кино, икона, легенда - не липсват думи, които да опишат Изабел Аджани. Адел Юго, Камий Клодел, кралица Марго - едва ли има почитател на киното, който да не е запознат с емблематичните роли на актрисата. Днешният й 70-годишен юбилей е и повод за поглед назад към миналото й, белязано от възходи и падения, каквито неминуемо съпътстват историята на една звезда...
Нейните пламенни роли и студената й красота, отсъствията и повторните й появи, славата и паденията - всичко в Изабел Аджани очарова публиката.
Целият живот на актрисата е поредица от щастливи моменти и провали. Аджани на няколко пъти изчезва от екраните за повече от пет години, а в други периоди снима почти без прекъсване - рекордът й е от 1981 г., когато играе наведнъж в пет филма. Същото се случва и в личния й живот: след бурните й романси - с Уорън Бийти, Даниъл Дей Луис, Жан-Мишел Жар, следват периоди на дълга самота.
Кое обаче е най-голямото съжаление в кариерата й? "Искаше ми се да бях имала време да осмисля всичко това", отговаря актрисата в свое интервю.
Филмовата индустрия се характеризира с пари, слава, власт, конкуренция и величие, често привличайки актьорите в своите приветливи обятия само за да ги "сдъвче и изплюе" безмилостно. Да растеш под светлината на прожекторите може да бъде истинско предизвикателство. За това свидетелстват случаите на много деца актьори, които израстват без никаква представа за нормалността и в крайна сметка затъват.
Някои актьори, които започват кариерата си млади, успяват да постигнат завиден успех. Сред тях е Изабел Ясмин Аджани, която дебютира в киното, когато е само на 14 години.
Родена на 27 юни 1955 г. в Париж, с екзотична красота, съчетана с драматичен талант, пътят й е лесно предвидим.
Влизайки в индустрията на крехка тийнейджърска възраст, Аджани има няколко малки роли във филми, както и участия на театралната сцената, което я подготвя за бъдещата й кариера. 
Забелязвайки я в "Плесницата" на Клод Пиното, режисьорът Фрасоа Трюфо скоро става важна част от нейния възход към успеха, като я кани да участва във филма му "Историята на Адел Ю". Изабел Аджани никога преди това не е имала главна роля, но приема предложението и бързо доказва своя талант.
Изпълнението във филма на Трюфо й носи номинация за "Оскар", но в надпреварата французойката губи от Луиз Флечър за ролята й в "Полет над кукувиче гнездо". Поражението не спира Аджани, която след това се снима във филми като "Наемателят" на Роман Полански, "Носферату - призракът на нощта" на Вернер Херцог и "Обладаване" на Анджей Жулавски. 
Репутацията на Изабел Аджани като една от най-впечатляващите звезди на Франция се засилва с годините, като тя доказва, че може да бъде разнолика актриса - от нежна до разрушителна.
Аджани нарича себе си пълен дивак, изтъкана от противоречия, комбинация от несъответствия, вечен маргинал.
"Не принадлежа към никоя църква, към никое семейство, към никой клан", казва тя в интервюта. И наистина, противоречията са налице. Баща й е арабин-мюсюлманин от Алжир, а майка й - практична германка от Бавария. Родената от техния съюз Изабел става въплъщение на странна смесица от страст и студено отчуждение, трезвост и мечтателност, апатия и жажда да промени света.
Аджани продължава по пътя, по който е поела, но понякога се случва да обърне поглед назад към началото на кариерата си и да си задава въпроса дали не е трябвало да постъпи по друг начин. 
В интервю за A Rabbit's Foot тя обяснява, че да стане актриса, преди да е навършила пълнолетие, е оказало съществено влияние върху нея. "Ранната кариера ме принуди да пропусна някои безценни етапи и това ми се отрази зле", споделя тя.
"Искаше ми се да имах време да осмисля всичко и да разбера как функционира светът. Често съм казвала, че ми липсваха ключовете и кодовете. Бях толкова неопитна и все още повлияна от възпитанието си, което ме караше да се чувствам неловко с непознати", продължава актрисата.
Говорейки за детството си, Изабел Аджани казва, че родителите й са били емигранти, които са се опитвали да се приспособят. И двамата се нуждаели от опора във Франция и са живеели в страх да не бъдат забелязани и сочени с пръст. 
Поради тази причина, макар да вярва, че внезапното й издигане до върховете на славата я е спасило от задушаващата семейна атмосфера, Аджани все така смята, че е било трудно да се ориентира в индустрията на толкова крехка възраст без солидно чувство за стабилност.
"Успях да опазя невинността си. Но винаги съм се чувствала наранена от хората, които се опитват да ми я отнемат", казва тя.
Индустрията не е особено снизходителна и Изабел Аджани преживява своя "дял" трудности. "Когато бях атакувана и незачитана, се чувствах уязвима и изпепелена", продължава актрисата.
"И няма нищо по-смешно от това да се ласкаеш, че си звезда. Защото днес си звезда, а утре?", казва още тя.
Въпреки всичко и до ден днешен Аджани - носителка на пет награди "Сезар", отличия от Кан и Берлинале и двукратно номинирана за "Оскар", остава абсолютен еталон в света на киното. И макар да отсъства от светлината на прожекторите, тя присъства в спомените на хората благодарение на всички тези десетилетия, създали мита за Изабел Аджани.