Акцентът на законопроекта е поставен върху правото на всеки ученик да получи достъп до пълноценно образование, каза проф. Александър Симидчиев

Акцентът на законопроекта е поставен не просто върху структурни промени, а върху създаването на механизми, които реално да гарантират правото на всяко дете и всеки ученик в България да получи достъп до пълноценно, съвременно и приобщаващо образование. Това каза народният представител от ПП-ДБ проф. Александър Симидчиев на заседанието на Комисията по образованието и науката. Той представи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, №51-554-01-135, внесен от Елисавета Белобрадова и група народни представители на 22.07.2025 г.
„Основният фокус на законопроекта на „Демократична България“ е създаването на правила, които позволяват държавата да гарантира качеството на предучилищното и училищното образование, без да нарушава автономията на преподаване и управление на институциите“, отбеляза проф. Александър Симидчиев.
„Предлагаме също свързан механизъм за гарантиране на качеството. Образователните цели се дефинират като рамки от компетентности и инструменти за обобщаващо оценяване. Това е свързано с Националното външно оценяване и Държавните зрелостни изпити. Оценява се до каква степен са постигнати тези компетентности и се събират, структурират и анализират данните така, че резултатът да бъде базиран на конкретни данни под обществен контрол“, каза той и добави, че „училищата се самооценяват на базата на нов стандарт за управление на качеството, което отчита благополучието на децата и учениците и степента на развитите от тях компетентности“.
Проф. Александър Симидчиев каза още: „Захванахме собствен законопроект с ясното съзнание, че основният проблем на предучилищното и училищното образование е неспособността на държавата да гарантира качество в системен план. Това е основната причина да се налагат реформи“.
Според него вписването на допълващи услуги за образование в ранна детска възраст, обхватът на системата за предучилищното и училищното образование отразяват нуждата от интерактивна образователна интеграция. Той посочи, че мерките за десегрегация не бива да бъдат механични, а следва да се насочат към подобряване достъпа и качеството на образованието в сегрегираните детски градини и училища.
По темата за това как учителите да повишат своята квалификация законопроектът предлага правила, според които съществуващите паралелни процедури да се координират и обединят, като всички възможности за подобряване на квалификацията се концентрират в единна информационна система.
Друг акцент на законопроекта е изискването държавата целенасочено да насърчава внедряването и ползването на иновации и технологии, включително и изкуствен интелект. „В образованието трябва да се въведе стратегия на цифровизация, съответстваща на нуждите на съвременното общество“, каза той и добави, че е предвидено изграждането на система от услуги, която да гарантира равен достъп до образование и грижи от раждането до задължителната възраст на училищното образование с особено внимание към децата от уязвими социални и културни групи, като общините се задължават да създадат регистър на местата, предлагащи допълващи услуги за образование и грижа, а държавата – да дефинира качеството на ранното детско развитие като балансирано развитие във всички ключови измерения на неговата дефиниция.
„В допълнение предлагаме засилена връзка между детските градини и училищата чрез съвместни работни групи, които да разработят и предлагат стратегии за интензивна езикова подготовка на деца, за които българският език не е майчин, с което се цели преодоляване на неравенствата още преди постъпването в първи клас“, добави проф. Александър Симидчиев.
Относно езиковата подкрепа за деца и ученици, които не владеят българския език до степен, която позволява  да участват пълноценно в образованието, законопроектът предвижда задължителна езикова диагностика в края на предучилищния период, както и изискване за съвместно планиране и прилагане на интензивни програми за езиково обучение от детските градини и училищата.
По темата за въвеждането на нов учебен предмет „Добродетели и религия“ законопроектът предлага религиозното обучение да остане избираем предмет, както е в момента. „Ако ще се въвежда нов задължителен предмет, той трябва да бъде насочен към изучаването на ценностите, залегнали в основата на Конституцията на Република България, европейските ценности и Хартата за основните права на Европейския съюз“, коментира проф. Александър Симидчиев и добави, че модулът „Добродетели“ следва да бъде ориентиран към формирането на ценностни нагласи, критично мислене, гражданско съзнание и междукултурна компетентност. Обучението по религия следва да остане предмет на свободен избор, обхващащ основните традиции, представени равностойно с историко-културен фокус.