Учен, езиковед, писател, преводач, дългогодишен журналист, автор на документални филми, творец, но също и преподавател по италиански и латински и директор на Института за италиански език и култура в косовската столица Прищина – това са част от многото профили, които албанската писателка Майлинда Брегаси преплита в себе си.
И глаголът тук не е случаен, защото и на албански (gërshetoj), и на български (преплитам), той е построен по аналогичен начин, свързан е с думите за "плитка" и всички негови производни се използват по един и същ начин в двата балкански езика. Майлинда Брегаси представи на 6 октомври в София романа си „Отрязаната плитка“ (2025 г., „Изида“), който, заедно с „Бягство“ (2022 г., „Изида“), става вторият издаден на български неин роман от общо пет. Пред БТА тя каза, че балканските народи могат да се опознаят чрез литературите си.
Въпреки че е родена в Албания, гради кариерата си в Косово и живее и твори между него и Италия, Майлинда Брегаси вече има своя постоянен дом в албанската литература. Малка балканска литература с интересна особеност: тя включва в себе си всичко, писано на албански, включително от албанците от диаспората – съвременна и историческа.
Като съвременен албански автор, Майлинда е спечелила най-големите награди в Косово – например годишната награда за проза в Косово през 2016 г., и е номинирана за Европейската награда за литература.
Пред репортер на БТА албанската писателка разказа на родния си език за първото си идване в София, за принципите, към които се придържа, когато създава литература, за съвместяването на Албания, Косово и Италия в един живот и за отношенията между народите на Балканите.
Запитана как ѝ се струва София и дали е идвала и преди, Майлинда Брегаси отговори, че не е била подготвена за красотата на столицата ни и описа първата си среща с нея като „любов от пръв поглед“.
„София е много, много красива – един изключителен европейски град“, каза писателката.
Тя сподели, че в първия си софийски ден е успяла да се разходи с приятели, да се наслади на вкусна храна и да види много неща. Сред тях са катедралният храм „Св. Александър Невски“, Ротондата „Св. Георги“, църквата „Св. Николай Мирликийски“ и базиликата „Св. София“.
„Св. София“ е чудесна, особено с катакомбите в нея – това е една изключително богата църква, църква, в която има много какво да се види и която разказва за древната история на този град“, каза писателката пред БТА и допълни, че е изключително щастлива да бъде в София.
Запитана за Албания, Косово и Италия, откъдето и накъдето постоянно ѝ се налага да прелита, и как успява да се справя с това да бъде на много места едновременно, авторката призна, че понякога ѝ е малко трудно, но че това движение вече се е превърнало в нещо нормално и красиво за нея.
„В един момент това се превръща в обичай и не забелязваш вече къде си, понякога и аз не знам къде съм. (Смее се.) Например днес сме тук (в София), във вторник се връщаме, в неделя трябва вече да съм си в Прищина, но в един момент човек свиква с всичко. От една страна се чувствам голяма късметлийка, че мога да се движа по този начин, защото едното място обогатява другото – това, което ти липсва на едното, го откриваш на другото, и животът ти сякаш се превръща в едно непрекъснато движение. Винаги имаш нещо ново за откриване, нещо ново за правене, нещо хубаво“, допълни тя.
Брегаси каза, че въпреки че вероятно с годините всичко това ще се промени, работата ѝ и нещата, които прави, ѝ дават енергия. Тя допълни, че се стреми да създава красота във всяка област от живота си и че това е водещо за нея, дори когато готви.
На въпрос на репортер на БТА дали прокрадналата се в нейно отдавнашно стихотворение отрязана плитка има общо с името на романа ѝ, писателката, която е изследвала научно, наред с други неща, и метафорите, каза, че вероятно този образ се е създал в подсъзнанието ѝ във връзка с голямото значение, което косата има в живота на жената.
Майлинда Брегаси припомни всички инициативи, които се правят днес за засегнатите от рак жени, като даряването на коса, и подчерта важността на самото даряване именно поради високата стойност, която косата има за жената.
„В метафоричен план (отрязаната плитка в стихотворението) беше един живот, който някъде прекъсва (...), както може да се прочете и в романа – в един момент правиш много неща, имаш много планове в главата си, но изведнъж вече нямаш нищо. Затова и плитката е отрязана, кръцната незабавно – не откъсната, не паднала, а отрязана в един определен миг. Вероятно това е била мисълта зад несъзнателно сътворената от мен (метафора на отрязаната плитка), защото невинаги раждащите се в ума на човека метафори са обясними“, поясни авторката на „Отрязаната плитка“.
Тя допълни, че си спомня как баба ѝ е имала дълга, сива плитка и как винаги е сплитала косата си, като предположи, че е възможно това също да е допринесло за създаването на образа на плитката в нейното творчество.
На въпроса какво би искала да каже на своите български читатели, Майлинда Брегаси отговори на български: „Много съм щастлива, че съм тук! Надявам се да ви хареса романът ми „Отрязаната плитка“.
Тя сподели, че по целия път към София е учила български думи и фрази, като добави, че езикът ни е много красив и дори се е опитала да понаучи малко от него от седящата до нея жена, докато пътувала към България.
Майлинда Брегаси разказа също за случка в София, свързана с познанията, които балканските народи имат едни за други. Тя призна, че първият въпрос, който е задала на свой приятел при идването си, е бил дали е опасно да се разхождаш вечерно време в София – въпрос, който учудил събеседника ѝ и накарал нея самата да съжали, че е попитала.
„По-късно ми показаха бюста на вашия национален герой, който се е борил срещу турците (не уточнява кой – бел. ред.). Веднага казах: „О, от същия период е и един наш (албански) национален герой – Али Паша Тепелена (или Али Паша Янински – бел. ред.)“. Приятелите ми не знаеха нищо за нашия национален герой, както аз не знаех нищо за вашия“, каза писателката.
По-късно приятелите ѝ ѝ казали, че са били в Албания, въпреки че много техни познати им казвали „Недейте да ходите, не си заслужава“ и какво ли още не.
„Тогава си помислих: „Колко малко се познаваме! Нормално е, когато се познаваме толкова малко, да имаме много предразсъдъци, тъй като умът създава страх от непознатото. Може би това е било политически ход, политиката обича да разделя хората и народите по свои си причини. И това разделение между нас, балканските народи, именно това е причината за безсмислените конфликти помежду ни – непознаването (на другия)“, заяви Майлинда Брегаси.
Тя допълни, че ѝ е трябвал само един ден с българските ѝ приятели, за да разбере колко много общи думи и типични неща споделят. Тя даде за пример с приготвената от приятелите ѝ мусака, станала причина за приятелски спор на тема чия е всъщност – албанска или българска.
„Така че ние имаме много повече общи неща, отколкото такива, които ни разделят, било то в исторически план – имаме обща история, в религиозен план, във всичко, от културна гледна точка – начинът, по който се обличаме, по който се храним, по който говорим, по който се отнасяме с другите. И смятам, че сме длъжни да се познаваме много“, заяви тя.
По нейни думи всички ние на Балканите сме фокусирани върху Европа и Америка, докато същевременно игнорираме своя най-близък съсед, когото би трябвало да познаваме най-напред.
„Един от начините да се опознаем е да опознаем литературите си, историята на другия. (...) Бих желала, докато чете една история, един хубав роман или разказ, читателят да научи нещо отвъд онова удоволствие, което повествованието му носи. Да остане нещо у него. Така, както аз, четейки своите любими автори и романи, научавам по нещо за незнайни места или по някоя история. Бих искала и аз да направя нещо такова, или поне се опитвам. Затова това, което бих казала на българските читатели е: „Надявам се чрез моя роман да опознаете малко историята на моята страна, да ни разберете и да ни обикнете такива, каквито сме“.
В прикачения аудио файл можете да чуете и кратко обръщение на албанската писателка на български език към българските ѝ читатели.