Различията в начина на пресъздаване на обекта проличават още в ранните работи на творците. Но въпреки това Оскар Кокошка обвинява своя десетина години по-млад колега , че го имитира. „Съперничеството се проявява още отрано, тъй като художник егоман, какъвто е Оскар Кокошка, не търпи до себе си никого“, разказва Елизабет Диц, кураторка на изложбата.
Изложбата започва с ранните експресионистични работи на Кокошка, създадени през 1907 година, показващи съвършено различно схващане за актовата рисунка. През 1919 година художникът заминава за Германия и по онова време той вече е смятан за един от най-известните представители на съвременното изобразително изкуство. Бьокл се разгръща като художник след смъртта на Климт и Шиле през 1918 година, остава във Виена, създава рисунки и маслени платна, с чиито продажби издържа многочисленото си семейство – жена и единадесет деца. Художникът израства като водеща в австрийския експресионизъм фигура през 20-те и 30-те години.
През 1934 година Кокошка заминава за Прага, през 1938 емигрира в Лондон, творчеството му е обявено за „дегенеративно“. В отговор той създава крайно политически работи. Бьокл остава в Австрия, не на последно място поради многочисленото си семейство и се опитва колкото е възможно да продължи работата си. След 1945 година е един от най-известните преподаватели в страната.
Хайлайт на изложбата са анатомичните рисунки на Бьокл от 1931 година и акварелите на Кокошка, изобразяващи животни и цветя. И в късния си период двамата творци имат различно развитие, Бьокл рисува предметно, Кокошка тръгва по пътя на абстракционизма. Изложбата за първи път показва това художествено съперничество, предизвикало създаване на прекрасни творби.
(Снимката може да бъде използвана само като илюстрация към тази новина)