Освен автора в събитието ще участват още редакторът на стихосбирката Васил Прасков, издателите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов, поетът и преводач Хайри Хамдан и виолончелистът Боян Цонев.
„Анархия на сърцето“ е царицата на меланхолиите и обречената любов, но и оголен до рана нерв, който води до удобно премълчаваните въпроси за социалното неравенство и липсата на човешкото в социума, за вируса на страха и самотата, за забравата на миналото и отричането на бъдещето, за ужаса на войната, за самотната вечеря на Бога, за разрухата на сърцето... Тази книга е юмрук право в кривите зъби на мълчанието ни, опит за редакция на света, но и любов към ближния, към поезията и към свободата да обичаш до смърт“, пише по повод книгата Ива Спиридонова от „Библиотека България“.
Според Силвия Чолева в стихосбирката са включени кратки стихотворения в ритъма на сърцето. „На пръв поглед категорични, ясни, вгледани в реалността с безпокойство, те оставят различно усещане след прочита. Пропити са с крехкостта на тъгата, с несигурността на живеенето, с копнежа по взаимност, но съдържат надежда за „хоризонта на живота, към който тичаме с наранени крака“, допълва тя.
„На пръв поглед – кратки, остроумни, концентрирани и иронични игри на думи. На втори поглед – колекция от епитафии и надгробни плочи за света ни. На трети поглед – обяснение в съчувствие и любов към хората в света ни. На четвърти поглед – писане, което полага много усилия да не каже всичко, което знае или може, защото ще е прекалено болезнено. На пети поглед... Книга, която ще се гледа и чете отново и отново“, пише Стефан Иванов за „Анархия на сърцето“.
Хайри Хамдан отбелязва, че в книгата си Александър Иванов е верен на своя стил, лаконичен, но и остър като бръснач, осъзнавайки тежестта на словото. „В тази творба Иванов е оставил метафората да го дебне, преди да посегне към перото, поддържайки играта с противоположни понятия като „смърт” и „живот“, „грях“ и „морал“, „цветя“ и „гробища“ и много други оригинални метафори“, смята Хамдан. Той посочва, че мълчанието на поета за близо седем години е показателно. Процесът на израстване е забележителен, допълва Хайри Хамдан.
/ ГН