Проектът се обръща към паметта, политическите символи и ролята на миналото в структурата на съвременното общество. Чрез работа, която непосредствено взаимодейства с пространството и архитектурата на галерията, Вълчев поставя въпроса какво се случва с историята, когато материалните знаци, чрез които тя присъства в публичното пространство, бъдат премахнати.
Централна тема в изложбата е Мавзолеят на Георги Димитров – един от най-силно натоварените със символно значение обекти от периода на комунистическата епоха в България. Художникът разглежда разрушаването му след 1989 г. не само като физическо премахване на сграда, а и като жест, свързан с опита за скъсване с определен исторически период, отбелязват от екипа.
Вълчев възстановява монументалния обем на Мавзолея в реалните му размери, но използва велпапе – лек, уязвим и нетраен материал. Така монументът се превръща във временна конструкция, а материалът на опаковката и кашона придобива допълнително значение като образ на съвременния свят, белязан от движение, потребление и постоянна подмяна.
Според куратора Владия Михайлова премахването на Мавзолея е трябвало да маркира скъсване с една епоха, но физическото отстраняване на паметника не означава само по себе си осмисляне на миналото или поемане на отговорност. Историческият опит продължава да присъства в колективната памет, където значенията и ценностите се променят, натрупват и понякога се завръщат.
В проекта е включен и образът на подземието на Мавзолея, което продължава да съществува под повърхността на града. Останало без сградата над него и скрито от публичния поглед, то е представено като физическа метафора на пластовете от миналото, които могат да бъдат заличени от видимото пространство, но не и от колективния опит.
„Миналото не трябва да се забравя, заличава и „замита под масата“. За него трябва да се говори и да се анализира, за да не се допускат същите грешки“, посочва Александър Вълчев, цитиран от организаторите.
В творчеството си художникът не за първи път се обръща към образи и следи от миналото, като изследва начините, по които познати художествени и исторически образи променят значенията си в различни контексти.
Архитект на проекта е Веселин Алексиев, графичният дизайн е на Стефка Дамянова, а техническата поддръжка е на Иван Пиронков. В екипа на галерия „Куб“ са Виктория Стайкова и Мартин Пенев. Проектът „Миналото в нас“ се осъществява с подкрепата на Столичната програма „Култура“, уточняват от екипа.
Александър Вълчев е роден през 1973 г. в София. Завършва скулптура в НХА при проф. Крум Дамянов през 1998 г., а през 2013 г. – магистратура по фотография в НБУ. Участвал е в резидентските програми Cité Internationale des Arts в Париж (2004) и Cultural City Network в Грац (2008). Работи в областта на съвременното изкуство, използвайки скулптура, рисунка и фотография; проектите му варират от абстрактни до социално ангажирани и често приемат формата на концептуални инсталации, съобразени с конкретна среда.
/ВСР