Алпинист от Пазарджик посвещава изкачванията на върхове по света на хората с увреждания

Христо Макрелов от Пазарджик е на 46 години и при раждането си е диагностициран с детска церебрална парализа (ДЦП) с дефицити в левия крак и по-малко в лявата ръка. Въпреки това планинарството и алпинизмът го увличат от години, а каузата му е да посвещава всички свои постижения с изкачвания на хората с ДЦП и синдром на Даун.
Пред БТА Христо Макрелов разказа за покоряването на връх Аконкагуа в Андите (Южна Америка) заедно с още двама българи в началото на тази година. Върхът е един от седемте континентални първенци, а надморската му височина е 6960,8 метра, добави алпинистът.
„Лично за мен това е доста сериозен успех, защото е най-високото място, на което съм бил до момента. От България тръгнахме девет души. Всичко вървеше чудесно до момента, в който започнаха проблеми в групата, свързани с мястото и височините. За съжаление, се наложи част от хората да останат на по-ниското, и само аз, Крум Мушев и Милена Стоева изкачихме върха. Заради географското му положение, натоварванията за организма се усещат от човек като на връх с 1000 метра по-висок, обясни Макрелов.
През 2019 г. Христо Макрелов покорява връх Елбрус (най-високият връх в Европа) в планината Кавказ, а две години по-късно - през 2021 г., е част от  експедиция за изкачване на връх Ленин, известен още като Абу Али ибн Сина в планината Памир с височина 7134 метра. Заради изключително лоши климатични условия групата успява да достигне до 6500 метра и се връща. 
"Алпинизмът избра мен, а не аз него. Това не е нещо, което човек избира. Естествено, всеки такъв опит носи своите рискове – може да е успешен, може и да е неуспешен, разказва Макрелов. По думите му, когато успее да отиде на някое високо място, не е само негов успех, а и за хората с тези диагнози. "В обществото е залегнало разбирането, че хората с физически дефицити са обречени на един сравнително скучен, затворен и заседнал живот, но пък много от тях успяват да постигнат неща, които на пръв поглед изглеждат невъзможни или изключително трудни, добавя алпинистът.
И трите експедиции, които Христо е осъществил до момента, са почти изцяло финансирани от самия него и не е търсил помощ от държавата. Подготовката си осъществяваше в родните планини – Родопите, Стара планина, Рила, Пирин.
"Не ние покоряваме върховете, а просто ги изкачваме, когато планината ни го позволи. В този смисъл човек трябва да има много добра преценка, трябва да можеш да си кажеш: “Аз бях дотук, ще опитам друг път“, казва Христо Макрелов в заключение.