Американска сонда ще направи опит за кацане на Луната за първи път след "Аполо"

Тексаската компания "Интюитив машинс" ще направи опит за кацане на Луната през нощта в четвъртък срещу петък, съобщи АФП.
Тя не е първата частна компания, която ще опита, но надеждите са да е първата, която ще успее. Това би било не само основен етап за космическия сектор, но и първото американско кацане на Луната след легендарната програма "Аполо" през 1972 г. 
Спускаемият апарат "Нова-Си", който е натоварен с научни експерименти на НАСА, беше изстрелян миналата седмица от Флорида и оттогава безпроблемно се придвижва към дестинацията си. Опитът за кацане се очаква да бъде направен в 16:49 ч. местно време в Хюстън (22:49 ч. по Гринуич, 0:49 ч. българско време). В Хюстън е командният център на "Интюитив машинс".
Системата за задвижване на космическия кораб, която е от решаващо значение за кацането на Луната, вече е успешно изпитана в полет.
Днес предстои още един важен етап, при който двигателят ще бъде включен, за да може космическият апарат да навлезе в лунна орбита на височина около 100 км. Той ще остане там около 24 часа преди окончателното спускане. То ще бъде напълно автоматизирано. От височина 30 м лунният модул ще се спусне вертикално със скорост 3 м/сек., след което ще забави със скорост 1 м/сек. през последните десет метра.
"Интюитив машинс" очаква да може да потвърди кацането около 15 секунди след като шестте крака на космическия апарат достигнат повърхността.
Индия и Япония неотдавна успяха да кацнат на лунната повърхност благодарение на националните си космически агенции, като станаха четвъртата и петата държава, направили това след Съветския съюз, САЩ и Китай.
Американците, които искат да изпратят астронавти на Луната от 2026 г., не са успявали да направят това повече от 50 години. И нито една от частните компании с подобни опити - израелски, японски или американски, все още не са успели.
Мястото за кацане е на около 300 км от южния полюс на Луната. Апаратите от програмата "Аполо" кацаха близо до екватора.
Южният полюс привлича космическите сили, защото там има вода под формата на лед. 
Лунният модул "Нова-Си" е с височина малко над 4 м. В него има шест частни товара и шест научни инструмента на НАСА. 
Сред частните са скулптури на Джеф Кунс, изобразяващи фазите на Луната, но и система от камери, разработена от университета "Ембри-Ридъл", която ще бъде изхвърлена на 30 метра над лунната повърхност, за да заснеме момента на кацане отвън.
Оборудването  на НАСА се концентрира върху първоначални наблюдения на този сравнително неизследван регион. Камерите, разположени под лунния модул, ще анализират количеството прах, изхвърлено по време на спускането, за да го сравнят с кацанията на "Аполо" на Луната. 
Друг инструмент ще изследва лунната плазма (слой от газ, зареден с електричество) и ще измерва радиовълните от Слънцето и други планети.
Лунният спускаем апарат, чийто образец е наречен "Одисей" за тази мисия, ще се захранва с енергия от слънчеви панели. Предвижда се той да работи седем дни от момента на кацането, преди на южния полюс на Луната да настъпи нощта.
Договорът между НАСА и "Интюитив машинс" за тази първа мисия е на стойност 118 милиона долара. 
Това е втората мисия от новата програма "Клипс" (CLPS) на НАСА, която възлага на частни компании да транспортират до Луната научен материал, вместо самата космическа агенция да разработва необходимите апарати. Целта е да бъдат намалени разходите на държавната агенция, като в същото време се разработва лунна икономика. 
Първата мисия, реализирана от компанията "Астроботик", се провали миналия месец.
Тази година са предвидени общо четири такива американски мисии. Още две от тях са на "Интюитив машинс". 
За НАСА тези мисии трябва да подготвят завръщането на астронавти на Луната в програмата "Артемис" ("Артемида").