Десетте парчета в Only God Was Above Us няма да грабнат лесно слушателя от първия път, както се случи с Harmony Hall или This Life от предходния им албум Father of the Bride от 2019 г.
Музиката в новия албум понякога звучи като дисонанс, като какофонична ода за Ню Йорк през 80-те години на миналия век. Този на моменти противоречив тон е зададен още с първото парче Ice Cream Piano. В него вокалистът Езра Кьониг пее нецензурни думи. То включва яростен китарен риф през цялото време и завършва с разбиване на инструменти.
Gen-X Cops е може би най-достъпното парче в албума с посланието, че „всяко поколение има свое извинение“.
Друга песен Mary Boone от Only God Was Above Us на „Вампайър уикенд“ е посветена на жените. Тя се присъединява към Hannah Hunt и Diane Young от миналите им албуми.
Албумът завършва с парчето Hope, което продължава близо 8 минути и е едновременно тревожно и успокояващо.
Хаотичната енергия на новия албум Only God Was Above Us може да се окаже твърде предизвикателна за някои фенове на „Вампайър уикенд“, които търсят звучене от по-ранните им творби. Но това е завладяваща еволюция за групата, която отказва да се задържи на едно място твърде дълго.