Португалската певица има седем студийни албума, като последният ѝ Casa Guilhermina от 2022 г., достигна първо място в националната класация за продажби и спечели златна награда. Няколко песни се превърнаха в хитове по радиото и стрийминг платформите като Andorinhas и нейния призив за свобода, Jacarandá, която е своеобразна ода за Принс, Agarra em Mim с Педро Мафама и Arraial Triste.
Casa Guilhermina е и албумът, с който Мура прави голямото си завръщане след седем години пауза. В него изпълнителката за първи път сама пише текстовете към песните си. Седмият ѝ албум се появява след творчески бърнаут. След като издава 6 албума за 12 години, и прави концерти по цял свят, фадо изпълнителката започва работа по нов проект, но осъзнава, че няма какво да каже на хората. „Отидох в студиото и се почувствах празна“, признава тя.
Още с дебютния си албум Guarda-me A Vida Na Mão (2003) тя се превръща в една от големите звезди на Португалия, продавайки над милион издания по света. Петият ѝ албум Desfado (2012), продуциран от носителя на „Грами“ – Лари Клайн, става най-продаваният на португалски изпълнител на десетилетието. А следващият ѝ албум Moura (2015), се нарежда сред най-продаваните албуми в историята на Португалия.
С големия ѝ успех идват и непрекъснатите турнета, които Ана Мура описва като истинска вихрушка: „Бях толкова заета, че просто не можех да спра. Винаги ми е било трудно да отказвам работа, затова влязох в студиото. Имах песни, но не бяха написани от мен, а от други музиканти, които обожавам, но чувствах, че не изразяват това, което искам да кажа чрез музиката си“. Така изпълнителката решава да спре, завръща се в дома си в Португалия и започва период на творческо преоткриване.
По това време губи своята братовчедка и ѝ посвещава песента Mázia. Именно с този сингъл започва да пише собствени текстове. „В Португалия, особено във фадо, имаме велики поети. Огромна отговорност е да пишеш текстове. Но написах тази песен за нея и исках да я споделя с хората“, разказва артистката.