Една от прелестите на театъра е, че той се ражда и умира всяка вечер. Времето от вдигането на завесата до аплодисментите на публиката не е никак мимолетно. То е в състояние да побере и цял един човешки живот. Думите са на Андрей Баташов, който днес трябваше да навърши 60 години.
„На един актьор са нужни сетива. Колкото повече, толкова по-добре. Поддържам вдъхновението си, като давам храна на сетивата си“, казва актьорът.
Той е роден на 10 септември 1965 г. във Волгоград, Русия. Наследник е на известен руски род, произвеждал и доставял стомана на царския двор от времето на Петър Първи до края на династията Романови.
Когато е 7-годишен, семейството му се мести в София. Родителите му го записват в 133-то Средно училище „Александър С. Пушкин“ с изучаване на руски език. Още като ученик е чест гост в театъра, който го омагьосва за цял живот. „Спомням си детските години, когато влизах в театрална зала, атмосферата, миризмата на декора са оставили трайни следи в мен. Мечтаех да свържа живота си със сцената“, разказва Баташов. След като завършва гимназия, се насочва към театралната академия. Първоначално не е приет и разбира, че трябва да отбие военната си служба, преди да запише висше образование. През 1985 г. отново кандидатства и през 1989 г. завършва Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ), днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“), в класа на проф. Енчо Халачев.
Още преди да завърши, е поканен да играе в Народния театър „Иван Вазов“ – в постановката „Престъпление на сърцето“. След като се дипломира, е поканен лично от Стефан Данаилов да стане част от най-голямата театрална трупа.
В следващите няколко години играе в редица спектакли на Народния театър – Антифол в „Комедия от грешки“ и Деметрий в „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир, Анатол в „Анатол“ от Артур Шницлер, Медведенко в „Чайка“ от Антон Павлович Чехов, Фридрих Ветер в „Кетхен от Хайлброн“ от Хайнрих фон Клайст, Драгалевски в „Двубой“ от Иван Вазов, Джери Райън в „Двама на люлката“ от Уилям Гибсън, Мъжът в „Синята стая“ от Дейвид Хеър, Хари Хоркър в „Да си вземеш жена от село“, Моска във „Волпоне“ от Бен Джонсън.
Изиграва над 40 роли в театъра и киното. Има многобройни участия в български и чужди кинопродукции.
През 1992 г. прави първия си моноспектакъл „Секс, наркотици и рокендрол“ на сцената на „Театър 199“, който се превръща в едно от най-знаковите му представления. В спектакъла, в рамките на час и половина, сам изиграва 12 различни роли.
През 2001 г. става доцент по актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ. От 2004 г. той е актьор на свободна практика.
Режисьор е на постановките „Ритъм“, „360 градуса“, Sexxx и „Разбираш ли ме правилно“. През 2007 г. поставя 500-ия юбилеен спектакъл на постановката „Секс, наркотици и рокендрол“. В края на септември 2010 г. на сцената на „Театър 199“ е премиерата на четвъртия му моноспектакъл „Влез в час!“ по текст на Ерик Богосян – след „Секс, наркотици и рокендрол“ (1992), „С глава в стената“ (1994) и „На живо“ (1997).
Андрей Баташов е част от предизборния екип на Милен Велчев, който е кандидат-кмет на София в частичните местни избори през 2005 г. През 2007 г. Баташов е избран за депутат от парламентарната група на НДСВ в 40-ото Народно събрание. В качеството си на депутат е в Комисията по гражданското общество и медии (от 30 януари 2008 до 25 юни 2009 г.), в Комисията по околната среда и водите (20 февруари – 13 март 2008) и в Комисията по културата (13 март 2008 – 25 юни 2009).
На 16 юни 2007 г. става Велик церемониалмайстор на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим – Велик приорат България.
Носител е на първата награда за млад актьор до 31 години на името на Иван Димов – за ролите си в пиесите „Двама на люлката“ от Уилям Гибсън в Народния театър „Иван Вазов“ и „Секс, наркотици, рокендрол“ и „С глава в стената“ от Ерик Богосян. Пред „Театър 199“, на Стената на славата, има пано с неговите отпечатъци.
Андрей Баташов умира на 29 ноември 2010 г. в София.
По решение на Великия съвет на Велик приорат (България) в негова памет през 2018 г. е учредена специална ежегодна награда. Тя се присъжда на млади актьори на възраст до 33 години за творческите им постижения в областта на театралното и филмовото изкуство и за дейността им в полза на хората.
/ДД
/БС/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 8.1.1997, 29.11.10 г.; в. „Стандарт News“ бр. 182, 05.03.1993 г.; в. „Новинар“, бр. 278, 30.11.2010 г.; https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/21241505; https://bnr.bg/post/101524766/56-godini-ot-rojdenieto-na-andrei-batashov; https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/prof.-ovcharov-i-andrej-batashov-v-ordena-na-tamplierite-154400