Тя представи биографията и творческия път на Ангел Тодоров. Той е роден във Видин на 20 октомври 1906 г. и завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет. Близък е до писатели като Георги Караславов, Христо Радевски, Крум Пенев и Младен Исаев, а е сред създателите на вестник „Работнически литературен фронт“ през 1929 г.
Той специализира във Франция през 1930 – 1931 г., където се запознава с Анри Барбюс и Пол Елюар. Участва в Отечествената война като военен писател и редактор. Председател е на Съюза на преводачите в България (1974 – 1979) и почетен председател на Съюза на българските писатели от 1979 г.
Сред основните му заслуги е работата по изданията на Пенчо Славейков, посочи Стоянова. Той е съставител и редактор на „Избрани произведения“ в два тома (1953 – 1955) и участва в редакционната колегия на осемтомното издание „Събрани съчинения“ (1958 – 1959) на издателство „Български писател“ заедно с Борис Делчев, акад. Петър Динеков и Димитър Осинин.
Стоянова отбеляза и приноса му към сборника „Избрани преводи“ (1982), който представя преводната дейност на Пенчо Славейков и ролята му за популяризирането на световната, особено на немската класика в България.
В изложението си тя акцентира върху бележките на Ангел Тодоров към втория том на „Събрани съчинения“ на Пенчо Славейков от 1958 г., посветени на антологията „На острова на блажените“. В тях той проследява историята на изданието от 1910 г., ролята на художника Никола Петров и създаването на портретите на авторите.
„Портретите е рисувал Никола Петров“, цитира Стоянова от бележките на Тодоров. Тя припомни, че Никола Петров е роден във Видин и името му носи Художествената галерия в града.
Според Стоянова изследването на Ангел Тодоров има принос за разкриване на прототипите зад образите на поетите в „На острова на блажените“, за проследяване на историята на стихотворенията и за изясняване на иронията и сатирата в антологията, насочени към културния живот и литературните среди от времето на Пенчо Славейков.
Трудът служи като справочник за изследователи, учители и студенти, каза Галина Стоянова.
В дискусията доц. Йордан Ефтимов постави въпроса за интереса на Ангел Тодоров към Пенчо Славейков в периода на социализма, когато индивидуализмът и влиянието на Ницше не са сред насърчаваните теми в официалната културна политика.
Стоянова отбеляза, че самият Ангел Тодоров е споделял за ранната си привързаност към творчеството на Пенчо Славейков, което вероятно е повлияло върху неговата последователна работа по издаването и популяризирането на наследството на поета.