Ансамбъл „Тракия“ представи в НДК премиерно спектакъла „Край Марица“, вдъхновен от фолклора на Южна България

Ансамбъл „Тракия“ представи премиерно спектакъла „Край Марица“, вдъхновен от фолклора на Южна България, в зала 1 на Националния дворец на културата (НДК) в събота вечерта. На сцената се качиха и изпълнители от младежката формация „Младост край мегдана", която е сформирана от българи, живеещи в чужбина. 
Включените в спектакъла произведения са обединени около пътя на река Марица - от Самоковската област до Беломорието. Темата е свързана с бита, с фолклора, с връзките между западната и източната част на България, обясни за БТА проф. Даниела Дженева, която е ръководител на ансамбъла. Тя е и преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив.
Идеята се заражда преди години. Реката извира от Маричините езера в близост до село Радуил в Рила и тече надолу до Беломорието, а Пловдив се намира в центъра на нейния път, каза ръководителят на формация „Тракия". Проф. Дженева обясни, че по поречието на река Марица се сменят различни етнографски области и има много голямо фолклорно разнообразие.
Спектакълът е осъществен с подкрепата на Министерството на културата, отбеляза тя. През 2025 г. ансамбълът печели проект на ведомството за опазване на нематериалното културно наследство. Средствата помагат за етнографските проучвания, а също за подготовката на костюмите и за музиката за произведенията, които бяха представени в зала 1 на НДК.
Подготовката на програмата е в ход още от началото 2025 г. Проф. Весела Статкова, която изготвя сценографията, започва работа по спектакъла още през зимата преди 2025 г. Сценографията следва хода на сезоните, започвайки от зимата и продължавайки към по-топлите летни температури на Беломорието. По време на подготовката ансамбълът на спира своята концертна дейност и работи без почивки, допълни проф. Дженева.
Новите произведения в „Край Марица“ са по музика на композиторите Димитър Христов, Ганчо Гавазов, Петьо Кръстев и Георги Андреев.
„Тези четирима композитори са най-добрите, които в момента пишат за сценични фолклорни произведения“, каза проф. Дженева. „Те са много колоритни. По този начин има разнолика и разнообразна музика“, допълни тя. Хореографията е дело на проф. Дженева, проф. Антон Андонов, доц. Димо Енев и Станислав Станчев, хореографите на ансамбъл „Тракия“. Проф. Андонов е ръководител на младежката формация „Младост край мегдана".
„Опитали сме се да спазим пътя на водата с различни картини“, разказа проф. Даниела Дженева. Те кореспондират с фолклора по брега на реката, допълни тя.
Спектакълът започна с танца „Водици“ по музика на Димитър Христов и хореография на проф. Дженева. Празникът Водици се отбелязва на 5 януари в навечерието на Йордановден и Ивановден. Тридневният празничен цикъл е особено затъпен в Самоковския регион, посочи тя. Танцът пресъздава сакрални моменти от празника, в които момичета и мъже наричат късмети и пускат във водата, за да разберат какво ще им бъде бъдещето. Проф. Дженева уточни, че този танц, посветен на първите зимни празници в началото на годината, символизира и началото на пътя на реката.
Част от спектакъла е и камерният танц „Рибарски лакърдии“ по музика на Ганчо Гавазов. Той също беше представен за първи път. Гавазов създава музиката и на „Песенна картина от Пазарджишко“. В „Рибарки лакърдии“ с хореография от Димо Енев и Станислав Станчев са изобразени надприказванията, шегите и закачките на рибарите с момичетата по течението на Марица край Пловдив. 
Програмата продължи с „Румелийска сюита“ – сюита на оркестър, посветена на град Пловдив. „Тъй като Пловдив отдавна е град, този танцов фолклор, който може би е битувал, е позагубен и затова в оркестровата сюита са направени препратки към музикалните интонации на етносите, които живеем заедно в Пловдив“, отбеляза проф. Дженева. „Има гръцки теми, арменски, български и всички те се развиват в една линия в оркестъра“.
Последният танц в програмата бе „Беломорски игри“. „Там определено има музикални теми и танцови движения, които са от гръцка Тракия, там също ходиха колеги на проучвания“, разказа проф. Дженева.
„Край Марица, която минава през Шоплука, Момин проход, Пазарджик, влиза от Западна Тракия през цяла Тракия, за да излезе от Южна България, има огромно многообразие“, допълни тя. „Няма тактов размер, който да не битува във фолклора. В две съседни селища са различни и песните и музиката“.
Проф. Дженева каза още, че фолклорните движения в Тракия са майсторски. Според нея те се предават поне от началото на XX век, от когато датират най-ранните сведения за тях.
В края на спектакъла тази вечер ансамбъл „Тракия" и младежката формация „Младост край мегдана", в която участват българи, живеещи извън пределите на страната ни, бяха поздравени лично от Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова.
Фолклорен ансамбъл „Тракия" е създаден през 1974 г. в Пловдив. Творческият му облик е дело на проф. Кирил Дженев, който е основоположник на фолклорната хореография в България. Той създава повече от 100 танцови произведения. Ансамбълът се развива през годините с подкрепата на актори като доц. Стефан Мутафчиев, проф. Николай Стойков, проф. Николай Кауфман, Коста Колев, Живка Клинкова и много други. За повече от 50 години формацията е изнесела хиляди концерти във всички краища на България и над 60 страни по света, след които Франция, Италия, Белгия, Германия, Израел, Япония, Индия, Мексико, Колумбия, Сирия, Алжир, информира на сайта си ансамбълът.