Антарктида е континент-лакмус, от който зависи климатът на цялата планета, включително и на България, заяви проф. Христо Пимпирев

Основният акцент на 34-тата Българска антарктическа експедиция е върху научните изследвания. Антарктида не е само „лакмусът“ на климата, а и континентът, от който зависи климатът на цялата планета — включително и нашият. Това заяви днес проф. дн Христо Пимпирев по време на представянето на състава и целите на експедицията на сцената „Централни хали“ в София.
„Климатичните промени засягат нашия живот и прехрана, защото вече виждаме колко разрушителни са катаклизмите на времето — пожари, наводнения и жертви по целия свят”, каза още проф. Пимпирев.
Той отбеляза, че утре, 6 ноември, тръгва първата група от 12 българи — девет логистици и двама учeни, която ще стигне до Пунта Аренас със самолет. На следващия ден, 7 ноември, потегля и военният научноизследователския кораб “Св. св. Кирил и Методий”.
“Корабът отплава от Варна на дълго пътешествие от 45 дни до остров Ливингстън. Около 22 декември, преди Коледа, корабът трябва отново да бъде в Пунта Аренас, Чили — най-голямото пристанище на Магелановия проток. Там ще се присъедини основната група български полярници”, посочи проф. Пимпирев .
Корабът ще работи два месеца в околностите на остров Ливингстън, в пролива Брансфийл на Антарктическия полуостров. 
“Ние не само правим изследвания в океана, но и в околностите на Южните Шетландски острови и Антарктида — нещо, което много малко държави успяват да постигнат. Можем с гордост да кажем, че България не е „забутана“ страна в източния край на Европа, край едно полузатворено море като Черно море”, каза още проф. Пимпирев.
На събитието бе отбелязано, че корабът ще потегли с 27 тона храна, дарена от „Кауфланд България“ за трета поредна година.
Проф. Пимпирев и мениджърът по логистиката на българската база на Антарктида и заместник-директор на Националния център за полярни изследвания Любомир Матеев отбелязаха, че тази година в българската експедиция се включват и учени от други държави, като Гърция, Черна гора и Румъния. Голям проект по морска биология ще се осъществи заедно с учени от Португалия и САЩ. За втора година продължава и сътрудничеството с Обединените арабски емирства, като в експедицията ще се включат учени от Института по метеорология в Абу Даби и Университета в Халифа, с които ще бъде поставена съвместна метеорологична лаборатория на българската база. 
“Имаме и 15 български научни проекта, които ще се изпълняват на място — с участието на наши учени, работещи в изключително сурови условия”, посочи проф. Пимпирев. “Антарктида заема една десета от земната повърхност — тя е общочовешко богатство, но и част от българската научна гордост. Днес сме равни с нациите, които някога са откривали нови светове, докато ние сме били под османско владичество. Сега стоим рамо до рамо с тях в научното изследване на нови територии”, отбеляза професорът.
Любомир Матеев посочи, че тази година се планира обзавеждане на новата лаборатория в българската база на Антарктида, както и обновяване на вече изградени системи.
“Планираме в следващите три години да свържем цялата база в един енергиен кръг, като обновим соларните панели и инверторите. Така всичко ще работи като единна система. Очакванията по изчисления са, че при завършването на целия проект почти 60 процента от енергията ще бъде от възобновяеми източници”, посочи той и допълни, че в последните две години се е извършвало обновяване на водната система, което се очаква да продължи и тази година.
Проф. Пимпирев и Матеев отбелязаха, че България участва в няколко международни проекта. 
“Един от тях е POLARIN – проект, който дава възможност на учени да работят в различни точки на Антарктида. Нашата база и кораб участват активно, като предлагаме възможности на международни екипи, а нашите учени могат да работят и на други бази – над 100 в Арктика и 10 в Антарктида”, отбеляза проф. Пимпирев.
“Вторият проект е Antarctica In Sync (2027–2028), иницииран от Alfred Wegener Institute – най-големият полярен институт в Европа. В него участват почти всички европейски страни, както и САЩ, Австралия, Япония, Китай и други. Той предшества Петата международна полярна година и цели да се проведат едновременни изследвания в различни точки на Антарктида, за да се събере мащабна база данни за бъдещи анализи”, съобщи ученият.
Третото събитие е Петата международна полярна година през 2032 г. – световен научен форум, чийто домакин тогава ще бъде България. Очаква се тогава в България да пристигнат около 2000 учени от над 50 държави.
През 34-тата Българска антарктическа експедиция ще се реализират общо 25 научни проекта, от които 15 са на екипи от България - в областта на микробиологичните изследвания, морската биология, медицината, социологията, космическите изследвания и океанологията. Ще продължат системните наблюдения на полярната околна среда, предвид климатичните промени. Научните екипи са от Софийския университет, Техническия университет и различни институти към БАН.