Той разказа за участвалите ловчалии в подготовката и бойните действия в Априлското въстание.
„Ловеч е част от Първи търновски революционен окръг. Както през септември 1875 г., така и през паметната пролет на 1876 г., въпреки осъществената подготовка, ловчанци и троянци не успяват да въстанат, създавайки една обща чета, която да се позиционира в Балкана. В резултат на извършените от османските власти разкрития деветима от Ловеч и още мнозина от Троян и Троянско съзаклятници са задържани и разследвани в Ловешкия затвор, а в последствие изпратени в затвора в Търново, после в Русе, където получават амнистия по повод възшествието на престола на султан Абдул Хамид ІІ“, посочи историкът.
По думите му във въстаническата подготовка активно се включва и свещеник Теодор (Тодор) Мишаков - сътрудник на Ловчанския комитет, както и учителката Анна Предич Радославова, която ушива знамето, предназначено за ловчанските въстаници.
След потушаването на въстанието бъдещият политик, държавник, учител и участник в дейността на Ловчанския комитет Васил Христов Радославов се включва в рискована акция по подпомагане с храна и дрехи пострадалите при потушаването на Новоселското въстание.
„Разбира се, подобаващо място заслужава да се отдели на ловчалията Тодор Кирков – Войводата, член на Ловчанския комитет и държател на комитетския хан (1874 - есента на 1875). Той емигрира в Румъния, където се включва в приготовления на българската емиграция за Априлското въстание. От ръководителите на Първи търновски революционен окръг заедно с Христо Патрев и Станю Гъдев са изпратени да вдигнат и оглавят въстанието в с. Шипка, Казанлъшко, и с. Новата махала, Габровско. Тодор Кирков е един от тримата войводи на сформираната в с. Новата махала чета, известна като Тревненската или Новомахленската. По време на боя отстъпва заедно с Христо Патрев и група четници към Балкана с цел продължаване на борбата. Става жертва на колективно предателство от българи“, разказа още Тончев.
Извънредният османски съд в Търново постановява смъртна присъда на Тодор Кирков, която за назидание да се изпълни "на публично място” в родния му град Ловеч. Обесен е на Табашкия площад, който днес носи неговото име. Там е издигнат негов паметник, в чиято основа са вградени тленните останки на войводата.
„Тодор Кирков безспорно е един от героите на Априлската епопея“, отбеляза Тончев и добави, че друг ловчалия, който трябва да се спомене, е съратникът на Левски - Христо Иванов-Големия, оглавявал малка чета, сформирана в района на Троянския манастир и включла се в Новоселското въстание (2-11 май 1876 г.)
Теодор Тончев припомни още от историята, че една трета от състава на Ботевата чета е от селищата, които влизат в територията на днешна Ловешка област. На първо място в България по брой на Ботеви четници е Тетевен с 11 души. Второто място се заема от Ловеч с девет души.
За всички тези герои на Априлското въстание напомнят и съхранените в музея „Васил Левски", който е експозиционен обект на РИМ, вещи на участници в Новоселското въстание и Ботевата чета. Могат да се видят епиграфски камък, сабята с формата на меч на Колю Пачников и каракулака на Недялко Хелевски - знаменосец на четата на Цанко Дюстабанов, часовника на Хицо Лазаров, включително и фотографии на ловчанци и новоселци.
Теодор Тончев добави, че в стария квартал „Вароша“ в Ловеч е издигната скулптурната композиция, посветена на Априлското въстание.