Японският архитект проф. Хирото Кобаяши представи своята визия за ролята на архитектурата в подкрепа на общностите и в баланс с природата на лекция, която изнесе в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).
Арх. Кобаяши е преподавател в университета "Кейо" в Токио и е автор на екстериорния проект на Българския павилион на Експо 2025 в Осака. В японския град през месец май беше представен и броят на списание ЛИК на БТА, посветен на България и световните изложения.
В презентацията си той показа иновативни идеи на японската архитектура. Представи т.нар. проект Veneer house - къща, построена от тънко дърво, която би била от помощ на хора, пострадали от земетресение, цунами или война. По този начин се осигуряват обществени жилища, обясни проф. Хирото Кобаяши.
Според него бъдещето е непредвидимо и хората трябва да бъдат подготвени.
По думите на японеца мъдростта на традицията може да се интегрира чрез съвременните технологии. В постройките си проф. Кобаяши използва традиционна стара техника за съединяване на дърво без допълнителни материали като лепило или пирони.
Проектът Veneer house е достъпен и евтин начин за оказване на помощ на хора в нужда, тъй като се използва природен ресурс – шперплатови ламинирани плоскости. Къщите се строят лесно и самостоятелно по определена конструктивна система, а по този начин се ангажира и общността, която се свързва чрез съвместно творене, отбеляза японският архитект.
Архитектурата е за хората, за общността, каза още той.
Относно дизайна на българския павилион на Експо 2025 в Осака проф. Кобаяши посочи, че е използвал тънки въжета, за да пресъздаде традиционните български шевици. БТА припомня, че
Във втората част на събитието българският екип, създал интериора и цялостната концепция на павилиона, разказа за работата и предизвикателствата около проекта. В състава му са архитекти, сценографи и дигитални артисти – арх. Мария Господинова, Искрен Кръстев, проф. д-р Мира Каланова, Страхил Йорданов, Марин Димитров и Марин Петков от MP-Studio.
Екипът отбеляза, че подтемата на българския павилион е “Еволюция с природата”, а видът на пространството е вдъхновен от бактериите.
Ние сме гости на планетата на бактериите, каза Искрен Кръстев. Микроорганизмите имат свойството да се обединяват, ако са застрашени. Те са нещото, което спасява живота. Бактериите живеят в общества както нас, свързани са с мостчета помежду си, както и ние, добави той. Според него бактериите са обединителният елемент, който води към еволюцията на човечеството.
По думите на Страхил Йорданов бактериите ни учат на адаптация и колаборация. Искахме да създадем едно живо пространство, каза той.
От екипа отбелязаха, че в зоната “Бъдеще”, която се намира в Българския павилион на ЕКСПО 2025, с помощта на изкуствен интелект се визуализират човешките ценности.
Още в самото начало бяхме решили, че ще покажем, че дигитално България на световно ниво. За да се случи това, трябваше да се изгради друга помещение за 360-градусова имерсивна прожекция, каза арх. Мария Господинова и добави, че всеки елемент от павилиона ще бъде използван отново.
Павилионът представя българското гостоприемство, казаха от авторите му и посочиха, че в пространството са искали да пресъздадат една своеобразна гора.
По думите им този проект показва как хора от различни сфери могат да работят заедно, за да представят България по най-добрия начин.
Лекцията в УАСГ се проведе с подкрепата от Камарата на архитектите в България, УАСГ, Посолството на Япония в България, Посолството на България в Япония, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. БТА е медиен партньор.