Археологически разкопки разкриват многопластовата история на изграждането на римската крепост Кастра Мартис


Археологическите разкопки в центъра на граничния град Кула разкриват хронологично многопластовата история на изграждането на римската крепост Кастра Мартис, каза за БТА научният ръководител на обекта доц. д-р Здравко Димитров от Национален археологически институт с музей при БАН.
„След около половин век прекъсване - последните разкопки на Кастра Мартис са били през 1972 година, през този сезон възстановихме редовните археологически проучвания на този много важен обект във Видинска област. Това реално е третият по големина и по значение римски археологически обект от региона след Рациария и Бонония“, допълни доц. Димитров.
Започнахме проучвания в източната част на квадрибурга, където се намира източната крепостна стена. Работихме на големи общински терени зад укреплението, които са изцяло непроучвани до момента, уточни доц. Димитров.  Вече може да дадем сериозни данни, че хронологията и стратиграфията на Кастра Мартис са установени. Дълбочината на пластовете във вътрешността на кастела на места достига до 4 м. Разкриват се седем отделни стратиграфски нива  - от 1 в. до края на античността. В тези сериозни останки от римската епоха се откриват много находки, разказа той.
По думите му, по време на археологическите разкопки са открити множество монетите от 3 - 4 век. Това е времето на император Константин и неговите наследници. През същия период са изградени и голямата крепост на Бонония (Видин), на Феликс Ромулиана (Гъмзиград) до днешния Зайчар (Сърбия). Потвърждава се фактът, че Кастра Мартис е една от големите крепости в цялата система на укрепване на този район на дунавския лимес, обобщи доц. Димитров.
Разкопките са финансирани със средства в размер на 15 000 лв. от Община Кула.