Археологическият музей в Пловдив представя откритията на екипа от изминалия сезон в изложбата "Открития"


Регионалният археологически музей в Пловдив представя в изложбата „Открития“ най-интересните резултати от археологическите проучвания, проведени от екипа на музея през изминалия сезон. Експозицията, която се организира за четвърти път, е със специалната подтема „Археологията и законът“ и предлага на посетителите възможност да надникнат в регламентирания и отговорен процес зад всяко истинско археологическо откритие, разказа Екатерина Илиева, експерт "Изложби и събития" в културната институция.
Посетителите ще могат да видят артефакти от късния неолит до Средновековието. Археолозите са работили по различни обекти, сред които селищен център от VI - V век пр. Хр. в с. Васил Левски, община Карлово, "Пещерно гробище - Чая", Чепеларе, антично укрепено селище в местност Горката, с. Устина, проучвания в землището на с. Скутаре, Плоската могила на бул. "Брезовско шосе" в Пловдив, както и по редица обекти при спасителни разкопки в града.
За първи път публично ще бъде представена главата на градската богиня на Филипопол, открита при спасителни археологически проучвания в Епископската базилика. Част от изложбата е каменен фрагмент от античен надпис, намерен при наблюдение на строителни дейности в града. Впечатление правят останките на череп и рога на тур - голямо говедо, което вече е изчезнало, и керамична фигурка на кърмеща жена, които представят откритията от Плоската могила, разказа Илиева. 
Изложбата представя законовата рамка и реда, по който се извършват археологическите проучвания – от издаването на разрешения за проучване до опазването на обектите и резултатите от тях. Има нужда да говорим за това, защото при работата с публиката и инвеститорите се забелязва неразбиране как протичат археологическите разкопки, посочи експертът. По думите й е малко известно, че не всеки, който е завършил "Археология", има прави да извършва такава дейност. Има специален регистър на правоимащите археолози, които трябва да са с доказан опит и квалификация. Извършването на спасителните разкопки при строителни дейности ни е вменено от Закона за културното наследство, допълни Илиева. 
Обръща се внимание и на една от най-големите заплахи за културното наследство – иманярството. Според археолога това е дейност, извършвана от хилядолетия, има я дори като родова памет, част е от народния фолклор, и хората не я осъзнават като престъпна. Такива набези има непрекъснато и навсякъде, и голяма част от обектите се налага да бъдат проучвани именно заради тях, коментира Илиева. Тя подчерта, че иманярите "откъсват" предмета от неговата естествена среда, а в археологията пространството, където е открит, е от изключителна важност.

Кърджали

Кърджали беше последният град извън столицата от националното турне на ансамбъл "Филип Кутев"

Кърджали е последният град преди финалния концерт в София, от националното турне на Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, посветено чрез...

София

Цифровите технологии като мост към нови публики бяха във фокуса на първия ден от форума „Дигитализация и иновации за културно наследство“

Дигиталните технологии като мост между културното наследство и новите публики бяха във фокуса през първия ден от четвъртото издание на...

Стара Загора

Изложбата „Един район, един продукт – племенни артефакти на Индия“ беше открита в Стара Загора

Изложбата „Един район, един продукт – племенни артефакти на Индия“ беше открита днес в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара...

Плевен

Пътуващата фотоизложба „Избрано“ от 12-ия Международен фотосалон „Пловдив 2025“ гостува в Плевен

Пътуващата фотоизложба „Избрано“ от 12-ия Международен фотосалон „Пловдив 2025“ гостува в Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен. В селекцията са...

София

За мен написването на „Адската машина на щастието“ беше анархистичен акт, каза авторът на романа Владислав Тодоров

За мен написването на „Адската машина на щастието“ бе анархистичен акт, каза авторът на романа Владислав Тодоров на представянето на...

Ловеч

Чета произведенията си като читател, не като писател, каза в Ловеч авторката на „Смок“ Ели Лозанова

Аз чета своите произведения като читател, не като писател, каза в Ловеч авторката на „Смок“ Ели Лозанова. Тя се срещна...