Археологията възпитава у човека постоянен търсачески дух, казва проф. Иван Венедиков, от чието рождение днес се навършват 110 години

Археологията възпитава у човека постоянен търсачески дух. Другото е вече дарба. Аз съм преди всичко историк и след това всичко останало. Така определя призванието си в интервю за Българското национално радио (БНР) изтъкнатият български археолог, историк, траколог и филолог проф. Иван Венедиков, от чието рождение днес се навършват 110 години. 
ОБРАЗОВАНИЕ И СЕМЕЙСТВО
Иван Венедиков е роден на 10 януари 1916 г. в София. Семейството на майка му първо се преселва от Битоля в Пловдив, а после в столицата. Баща му е генералът от запаса Йордан Венедиков (1871–1954), командир на Първи и Четвърти конен полк, произхождащ от с. Баня, Разложко. Детството на Иван Венедиков преминава първо в дома на роднината Павел Генадиев на ул. „Московска“ 31, а по-късно – в квартал Лозенец, известен като Журналистическия квартал в София.
Венедиков сам признава, че образованието му се дължи основно на семейството. Той чете творби на Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков. На 12-годишна възраст се присъединява към наскоро създадената скаутска организация. През 1929 г. постъпва в класическия отдел на Първа мъжка гимназия, където учи латински и гръцки, а през 1931 г. става член на младежкия съюз „Отец Паисий“. Завършва гимназията през 1934 г. и се записва студент по класическа филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1938 г. вече е асистент, като археологията се оказва любимата му дисциплина.
Класическото му образование при професори като Александър Балабанов, Димитър Дечев, Георги Кацаров, Богдан Филов, Петър Мутафчиев и Веселин Бешевлиев полага основата на бъдещата му научна кариера. Дипломната му работа „Фонетика на латинските надписи в България“ го утвърждава като надежден специалист в проучването на древното минало.
ПЪРВИ РАЗКОПКИ
След завършването на висшето си образование през 1939 г., Венедиков започва работа като уредник в новооткрития археологически музей в Скопие, филиал на Софийския музей, чийто директор етнографът Христо Вакарелски (1896-1979). Първата му експедиция е в Щип през 1942 г., а също така провежда разкопки в околностите на Раданя и местността Баш тепе, където открива античния и средновековния град Баргала (Брегалница) и средновековния град Козяк.
През времето си в Македония Венедиков обогатява музея с находки от ранножелязната епоха – т.нар. „македонски бронзове“, които по-късно се превръщат в основен мотив в неговите изследвания на тракийското изкуство.
През 1944 г. той се завръща в София и става уредник в Археологическия музей, където провежда първите разкопки на некропола на древна Аполония Понтика (днешен Созопол) в местностите „Морската градина“ и „Калфата“, проучвайки над 768 гроба. Това поставя началото на изследването на морската история и подводната археология в България.
Следват и проучванията в с. Каснаково, Хасковско, с. Лиляче, Врачанско, при Мадарския конник, Казанлъшката гробница и др.
През 1948 г. Археологическият институт и музеят към него преминават към Българската академия на науките (БАН). Венедиков е назначен за младши научен сътрудник, а през 1968 г. става старши научен сътрудник. Заедно с проф. Александър Фол води експедиции на Института по тракология в Странджа, Сакар и Източните Родопи в началото на 70-те години на ХХ век. Той е един от първите изследователи на мегалитни и скално-изсечени паметници в страната и поставя основите на хипотезите за произхода на тракийските градени гробници. Статията му за скалния хероон в Татул остава фундаментална за тракологията.
ПРИЗНАНИЕ ПО СВЕТА
През 1974 г. Венедиков организира заедно с Александър Фол първата голяма изложба за траките в чужбина – „Тракийското изкуство“ в музея „Пти Пале“ в Париж. Това е неговият първи контакт със западни учени и международна публика. Следват изложби в Британския музей в Лондон, Метрополитън в Ню Йорк, в Мексико, Холандия, Канада, Япония и още много страни. В основата на концепциите за тези експозиции стои Венедиков, който подбира и подрежда експонатите с изключителна прецизност.
От 1972 до 1976 г. Иван Венедиков работи в новосъздадения Институт по тракология при БАН. До пенсионирането си през 1986 г. е завеждащ отдел „Българските земи в древността“ в Националния исторически музей (НИМ). За колегите му от това време Иван Венедиков не е просто учен, а жива енциклопедия. Срещите и разговорите с него се помнят дълго – той говори увлекателно, помни всичко и мисли на глас, без да пази идеите си за себе си. Към младите подхожда с внимание и търпение, насърчава ги да питат и да спорят, а присъствието му действа заразително и вдъхновяващо.
В музейната работа проф. Венедиков се превръща в ориентир. Там, където другите се колебаят, той вижда решение – в един детайл, в следа от употреба, в аналогия от далечен край. Натрупаният му опит и богатата му култура му позволяват да разчете смисъла на новооткрита находка още при първия поглед. Професорската си титла получава през 1980 г.
В интервю на В. Николова във в. „Студентска трибуна“ Иван Венедиков отправя пожелание към младите учени: „Да се стремят да овладеят правилно методите на науката си и когато са сигурни в заключенията си, да не се страхуват от авторитети. Да работят честно, но и с много любов.“
ТВОРЧЕСКО НАСЛЕДСТВО
Иван Венедиков е автор на над 15 книги, повечето от които се радват на голям отзвук в чужбина, заради новаторските му идеи и интерпретации. Негови трудове, над 30 от които издадени в чужбина, са превеждани на английски, френски, немски, руски, италиански, испански, турски, унгарски, чешки, полски и японски език. Проф. Венедиков е създател и сценарист на документални и телевизионни филми и радиопредавания, посветени на българската древност и Средновековие.
Сред най-значимите му изследвания са „Земите по Средния Вардар. Принос към античната география на Македония“ (1943), „Античната гробница край Поморие“ (1960, в съавторство), „Тракийската колесница“ (1960), „Тайна на тракийските могили“ (1968), „Тракийското изкуство“ (1973, в съавторство), „Съкровището от Враца“ (1975), „Медното гумно на прабългарите“ (1983), „Златният стожер на прабългарите“ (1983), „Раждането на боговете“ (1992), „По делата им ще ги познаеш. Спомени“ (1993) и др. Автор е на повече от 200 научни труда в областта на тракологията, археологията, епиграфиката, фолклора, праисторията, езикознанието, етнографията, нумизматиката и в средновековната история на България.
Проф. Иван Венедиков умира на 19 август 1997 г. в София. В негова чест, на 6 април 2023 г. Столичният общински съвет кръщава улица в квартал „Витоша“ на негово име, увековечавайки наследството му в столицата. 
/ЕЛ/ДС/отдел „Справочна“/
/ЕМС/
Използвани източници: Енциклопедия „България“ т. 4, БАН, 2011 г., стр. 1345-1348; БТА,ВИНФ,19.08.1997 г.; Годишник на Националния археологически музей. Том ХIV, 2020 г.; https://archives.bnr.bg/archives/post/12759/prof-ivan-venedikov-edna-bezdna-ot-madrost; https://universitetski-dnevnik.nbu.bg/между-тракийската-юзда-и-медното-гумн/; https://buditel.wordpress.com/2016/02/13/100-години-от-рождението-на-проф-иван-вен/; https://www.sofia.bg/w/решение-№-253-по-протокол-№-74-от-06.04.2023-г.-на-столичния-общ;