Археолози извършват разкопки на обект от ранния неолит край видинското село Майор Узуново

Екип от археолози извършва разкопки на обект от ранния неолит край видинското село Майор Узуново. Това е четвъртата година, през която работим на това място, каза ръководителят на разкопките Георги Ганецовски. Започнахме преди повече от 10 години поради информация, че тук се намира един твърде интересен обект, към който аз специално и екипът с който работя, имаме отношение, допълни той.
По думите му обектът е много сходен с този в района на Враца, даже и в определени елементи е по-интересен. Но тук през 2013 г. заварихме следите от много мащабна иманярска дейност, което ни накара да се активизираме повече. Оказа се, че освен този праисторически обект от преди осем хиляди години в долната част на обекта е имало и селища от по-късни периоди – най-вече римската епоха и Ранното средновековие, което е продиктувало и големия интерес от страна на иманярите.
През 2017 г. по един международен проект успяхме да сканираме голяма част от района. Направихме геофизични проучвания, които дадоха много интересни резултати. И аз реално разполагам с картиран материал на евентуалните структури, както от праисторическата епоха – от ранния неолит, така и от по-късните периоди, подчерта археологът. През 2018 г. по спечелен проект към Министерство на културата с държавно финансиране започнахме да работим по т. нар. структура 2. През следващите години проектите бяха спирани без никакви аргументи. След поредния отхвърлен проект тази година решихме да потърсим алтернативен начин на финансиране. Благодарение на персоналната подкрепа на един активно мислещ видински патриот инж. Иван Лишков ние продължаваме нашата интересна работа, отбеляза Ганецовски. И уточни, че се проучват останките от жилищна структура, която е имала два етапа на функциониране. В дълбочина се намират добре запазени цели материали, като се оказва, че част от нея е била използвана за депониране на отпадък. А в археологията тези структури с отпадък са изключително важни, защото в тях намираме огромно количество информация под формата на предмети от бита и от култа, които дават много силна възможност да реконструираме това далечно минало, подчерта той. Впечатляващо е че, че това са най-ранните представители на тази първа европейска цивилизация, която възниква в края на седмо, началото на шесто хилядолетие пр. Хр. Вече имаме радиовъглеродни дати, като най-ранната е от шест хиляди и стотната година. Според теорията за т. нар. миниледников период по това време би трябвало да е било доста студено. Въпреки това тук ние имаме много ясни следи за живот, което може би ще доведе до промяна тази теория и по-конкретно във Видинския регион, каза археологът.
При тези хора има огромен дефицит на най-важната суровина за тяхното производство - кремък и камък, защото по това време няма метал. Кремъкът има много добри свойства на цепимост им е давал възможност да си произвеждат най-различни режещи, стържещи и пробиващи инструменти. Но тук няма кремъчна суровина. Явно те са го ценели със стойността на златото, защото е докарван до тук от района на Лудогорието. Силно любопитно е, че поради дефицита на кремък и камък специално в този район, намираме опити за използване на друг тип суровина – например в близост навярно е имало кварцити и те са се опитвали да приспособяват тяхната индустрия и с изработка на режещи инструменти от такъв тип каменна суровина. Нещо, което в други райони от тоя период не намираме, подчерта Георги Ганецовски. Той допълни, че липсата на камък е довела до това, че след изхабяването или счупването на каменни инструменти те не са ги изхвърляли, а са ги оформяли по точно определен начин, за да ги използват в  градежите на структурите, които са част от техните сгради. Всичко, което е могло да се използва, те съвсем рационално са го правили, вкл. и костните суровини. От тази гледна точна са имали изобилие, тъй като намираме много големи количества животински кости – най-вече елен, и опитомени говедо, коза и овца. Те са им давали суровина като кожа, месо и кости, които също са били използвани в производството на различни инструменти.
Находките се предават в Регионалния исторически музей във Видин. Тази година попаднахме на една изключително интересна обредна тесличка – амулет, изработена от нефрит, който е много рядък минерал. Най-близкото находище е планината Огражден. Много вероятно е тази артефакт да е донесен от друго място или друго находище. Така или иначе говорим за огромно разстояние. Не бива да подценяваме или да си казваме тези са първобитни, отбеляза Ганецовски. Думата първобитен означава първи обитатели. В никакъв случай не означава примитивен. Отговорно мога да заявя, че тези хора са разполагали с великолепни познания както за земеделието и за обработката на най-различни инструменти от това, което им дава природата, така и изключително развити духовност и духовни познания, подчерта археологът.
Въпреки малката площ - разкопали сме едва към 80 кв. м., като за сравнение другият обект при Оходен (Врачанско) е над два декара, ще имаме невероятни резултати, увери ръководителят на археологическите разкопки Георги Ганецовски.
От Регионалния исторически музей във Видин планират тематична изложба на намерените артефакти след тяхната обработка и консервация.