Откритието е направено при проучвателни сондажи, започнали през 2022 г. Учените първоначално са предполагали, че под планината се намира една голяма кухина, но вместо това са установили система от няколко успоредни камери. „Никога преди не сме виждали нещо подобно в Халщат“, каза археологът Даниел Бранднер.
Камерите са с ширина около 25 метра и височина приблизително 20 метра. Подът им е покрит със слой отпадъци с дебелина до девет метра, сред които са открити счупени инструменти, изгорели борови стърготини, части от дрехи и дървени съдове. Солта е допринесла за изключително доброто съхраняване на органичните материали.
Според археолозите разположението на камерите показва, че праисторическите миньори са се съобразявали с геологията на планината и са следвали солните жили. Находките дават възможност да бъдат проучени в детайли техниките за добив на сол през желязната епоха.
Сред откритията са текстил и останки от дрехи, както и дървени съдове с остатъци от храна. В запазените материали учените са открили генетичен материал както от миньорите, така и от консумираната от тях храна, което може да даде информация за живота и храненето на хората, работили в мините.
Добивът на сол в Халщат започва преди около 7300 години, а около 1200 г. пр. Хр. достига около 1,5 тона дневно. От желязната епоха датира и прочутият „Човек в солта“ - добре запазеното тяло на миньор, открито през 1734 г., вероятно загинал при свлачище.
Новите находки показват промени в минните технологии и сходство с откритията от Дюрнберг край Халайн в Залцбург, където добивът на сол също започва през VI век пр. Хр. Археолозите ще представят резултатите от проучванията си на събитието „Археология на планината“ на 12 и 13 септември, пише още АПА.