Находката добавя важна глава към дългата и разнообразна религиозна и културна история на египетските земи и хвърля нова светлина върху раннохристиянския монашески живот в Горен (Южен) Египет.
Екипът е разкрил основите на главната църква и на няколко тухлени сгради, обитавани в миналото от сплотена монашеска общност. Първоначалните проучвания показват добре организиран модел на заселване и всекидневен живот.
Постройките съдържат правоъгълни зали, като в част от тях са изградени ниши, вероятно предназначени за поклонение. Екипът е попаднал и на малки сводести помещения, за които се предполага, че са монашески килии и пространства за уединените и молитва.
Някои сгради са с дворове с южно изложение. В тях има малки кръгли структури, които може да са били общи маси за хранене на монасите. Разкопките са разкрили и резервоари от червени тухли и варовик, покрити с червена мазилка. Учените допускат, че са били използвани за съхранение на вода или за свързани с обекта производствени дейности.
Сред артефактите, открити в обекта са амфори за съхранение с надписи на коптски език, домакински инструменти, каменни архитектурни фрагменти.