Миналата седмица археолозите завършиха разкопките на най-запазената част от основите на стените, които са обграждали Йерусалим по времето на Хасмонейското царство (II–I в. пр.н.е.) — епохата на Ханука. На иврит „Ханука“ означава „посвещение“ и празникът отбелязва повторното освещаване на Храма в Йерусалим през II в. пр.н.е., след като малка група еврейски бойци го освобождава от чуждестранните окупатори.
Основите на Хасмонейската стена, чиито разкопки приключиха миналата седмица, вероятно са построени няколко десетилетия след историята за Ханука от същите владетели. Стената е дълга почти 50 метра — около половината от дължината на футболно игрище — и широка около 5 метра. Според някои исторически сведения самите стени са били по-високи от тези, които сега обграждат Стария град на Йерусалим, които датират основно от османската епоха.
Хасмонейските укрепления са обхващали площ, значително по-голяма от сегашния Стар град на Йерусалим, с 60 наблюдателни кули по стената, високи над 10 метра според древните извори. Един от най-интересните аспекти на основата е, че стената над нея изглежда е била демонтирана целенасочено и равномерно до еднаква височина, а не хаотично разрушена от времето или войната, обяснява д-р Амит Реем, един от водещите археолози по проекта, цитиран от АП.
Според една от хипотезите стената е била демонтирана като знак на добра воля по време на преговорите между елинистическия цар Антиох Седми, обсаждащ града, и еврейския цар Йоан Хиркан. Според друго предположение стената е съборена, за да се осигури основа за двореца на цар Ирод, построен по-късно на това място.
Запазената част от стената е била разкрита под изоставено крило на сградата, известна като Кишле, построена през 1830 г. като военна база. Крилото е използвано като затвор, включително от британците до 40-те години на XX век, а стените са били покрити с графити, издълбани от затворниците на английски, иврит и арабски. Останките от железните решетки на килиите все още са видими на тавана, допълват от АП.