Археолози проучват в Пловдив антична сграда, разположена в близост до Форума на Филипопол

Екип на Регионалния археологически музей в Пловдив проучва антична жилищна сграда, разположена в близост до Форума на Филипопол. Спасителните археологически разкопки се извършват от началото на месеца и ще продължат до началото на ноември, разказа за БТА ръководителят им Любомир Мерджанов. Проучваният терен от 70 кв. м се намира в защитената историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" на ул. "Генерал Гурко".
Сградата е разположена в един ред инсули (квартала между четири улици), които са най-близки от изток на Форума. Те са сгради с представителен характер, т.нар. резиденции от късната античност. Това са специфични сгради за богатите граждани на Филипопол. Сградата е в непосредствена близост до къща "Ейрене", която е от същия тип резиденции, посочи археологът и допълни, че такава голяма представителна резиденция е проучвана под подлеза на днешната улица "Гладстон".
До момента са разкрити два масивни зида от Средновековието, като по всяка вероятност става въпрос за голяма сграда. Тази сграда е стъпила върху късноантична сграда с регистрирани поне четири преустройства. Засичаме я много фрагментарно заради малката площ на проучване, посочи археологът. По думите му интересна находка е, че има един тесен зид, пристроен допълнително, в който са вградени амфори. Едната е на място, а от другата е останал само отпечатък. Досега в Пловдив такова нещо не е срещано и е обогатяване на знанието за Филипопол, коментира Мерджанов. Той обясни, че в литературата е записано, че такива амфори са използвани или за създаване на акустика, или за намаляване на тежестта на зида. В случая и двете неща ми звучат нелогични, защото зидът е бил нисък и не е носил съществена тежест, а амфорите са на нивото на пода на помещението и за акустика не са, каза археологът и допълни, че тепърва предстои да се търсят паралели в литературата. 
На терен са открити малко керамични фрагменти от Късната античност, основно амфори. От римския пласт от края на трети век са намерени две маслени лампи. Монетите, които вече са в реставраторското ателие, са малко, което според археологът е изненадващо предвид близостта до Форума и типа сграда.
Интересен артефакт е голям обработен камък, който е в кръгла форма и издълбана среда. По вътрешните му стени има издялани елементи, наподобяващи зъбци. "Изглежда, че изработката му не е довършена. Аз съм го кръстил мелница и на мен ми прилича на долен камък на хромел, но дали е такова или нещо съвсем друго, е въпрос на уточняване", каза Мерджанов. Колегите му археолози споделят различни мнения, като например, че камъкът е свързан с някакъв кожарски занаят или че е мелница, но не за жито, а за мелене на строителен материал. Причината е, че през Късната античност т.нар. розов хоросан се произвежда от бяла вар, смесена със счукан на прах тухлен материал, който вероятно е смилан в такива типове камъни. Проблемът при него е, че не го открихме на мястото му, а през Средновековието е ваден и местен, коментира Мерджанов. По думите му по всяка вероятност е от Късната античност. 
През първия период на сградата помещенията са били с тухлени подове. След него е положен хоросанов под, а върху него блокаж с под от плочи. Функцията на едно от разкритите помещения е променяна, като са поставени два големи правоъгълни камъка, които оформят нещо като площадка. По всяка вероятност тя е била отворена към улицата, която според подземния археологически кадастър трябва да минава на 50 сантиметъра от нея, разказа археологът. Сградата има един затворен вход, също преустроен по-късно, който е бил със стенописи.
Разкопките вече са достигнали нивото на края на трети век и навлизат в периода на езическия Рим. 
Минусът на градската археология е, че се откриват фрагменти от сгради, отделни парчета и остават много въпросителни, но все пак успяваме да разкрием части от историята на града, каза още Мерджанов.