Асен Агов: В БТА срещнах „граматически екстремисти“ и „езикови фундаменталисти“

АСА. Това са инициалите на Асен Агов, с които се подписва в информациите, когато работи за Българската телеграфна агенция с английски, френски и руски. БТА е неговото първо работно място: бил е репортер и редак­тор в редакция „Международна информация“ (МИНФ) 14 години: от 1971 до 1985. Попада в БТА по случайност, за която казва, че e променила съдбата му.
Работил е в също в БНР и БНТ, където дори е главен директор за две години, а после близо 20 години е в политиката: пет пъти депутат и заместник-председател на парламента. За подкаста „БТА Паралели“ Асен Агов разказа, че Българската телеграфна агенция е неговото място, ако трябва отново да избира. „Вероятно мнозина очакват да кажа телевизията. Но аз не бих казал телевизията. Защото БТА е онова, което положи основата на моята професия. И не го казвам с никакъв апломб. Говоря самата истина“, разказа той.
В БТА той среща, както ги нарича, „граматически екстремисти“ и „езикови фундаменталисти“. „Тодор Вълчев, Димитри Иванов, Александър Алексиев, Петко Бочаров ме научиха как да пиша, да слагам запетайки, да се изразявам кратко и ясно“, разказва той. БТА му дава широк поглед върху света. Всичко това много му помага по-късно в политиката.
Политиката, за която казва, че е „живот на вратовръзката“, носи по думите му много разочарования и много малко очарование. „Винаги съм си мислил, че политиците са за това: да има кого да хокаме, когато нещо не ни отърва. И така изглежда е навсякъде в демократичния свят“, разказа той.
Според него в България се живее много добре в момента. „Страната ни за първи път прескочи 200-милиарден БВП годишно. Това означава, че България е богата страна сега, а беше бедна като църковна мишка. И аз си я спомням тази бедност. Спомням си я в стаичката на телевизията с оръфания диван, със счупената „Марица“, на която трябваше да въртя на ръка мастилената лента, за да мога да си напиша текстовете, които ми трябваха“, разказа той. Това според него е „един огромен исторически героизъм на българина“. „Той постигна всичко това. Оставете правителствата, оставете политиците. Бил съм в политиката“, казва Агов.
Политиката не е професия, според него, а дейност в полза на избирателите. „Нещо като благотворително дружество. Подлагаш се на хули, клевети и лъжи при това доброволно с мисълта, че мисията ти е по-важно от всичко останало“, казва Агов.
Политиката е била най-дългото му работно място. Запитан какъв се чувства днес - журналист или политик, той категорично казва „журналист, разбира се“. „Аз съм журналист. Това е професията ми. Това е животът ми“. Сега вижда срив на доверието в журналистиката, но е убеден, че това ще мине.
Връщайки се назад в спомените си, той нарича работата в БТА „особена привилегия в един затворен свят“, където БТА е била единственият надежден източник, а журналистите тук научават първи новините. По време на негови дежурства в МИНФ му се налага да отразява войната от Йом Кипур и покушението срещу папата. Това, което се е запечатало в паметта му, е второто посещение на папа Йоан-Павел Втори в Полша. Тогавашният директор на БТА Лозан Стрелков идва в нюзрума, за да го обсъжда с журналисти и тогава Петко Бочаров казва: „Това е началото на края, шефе!“
По-малко от седем години по-късно (април 1990) Асен Агов и Нери Терзиева ще започнат централните новини по единствената тогава телевизия с думите „Добър вечер, дами и господа!“, символ на демокрачните промени.
·       Как се ражда идеята за тази фраза?
·       Какво означава „стъкленият таван“ в БТА?
·       Как и кога разбира, че комунистическият режим ще падне?
·       Защо влиза в политиката?
·       Асен Агов не гледа сега новини по телевизията, но откъде научава какво се случва в България и по света?
·       Какво се случва според него сега в САЩ?
За да разберете, гледайте епизода с Асен Агов в подкаста „БТА Паралели“: на Youtube - канала на БТА и в SoundCloud