Асен Янев разглежда многопластовите аспекти на извинението в нова изложба

Асен Янев подрежда нова изложба в София. Експозицията е озаглавена Sorry__I apologize и ще бъде показана в столичната галерия „Аросита“ от 8 до 23 май, съобщават организаторите.
Авторът припомня, че в края на 70-те години Елтън Джон пее песента Sorry Seems to Be the Hardest Word. По думите му някога извинението се е считало за смело. „Нали именно осъзнаването на тъмната страна на собствените постъпки изисква смиреност, дистанцираност и способността да приемаш критика. Все пак извинението представлява нещо лично и интимно, нещо, което е свързано с истински диалог и автентични междучовешки отношения“, казва Янев.
Според него днес доста неща са се променили. „В нашето съвременно „общество на спектакъла“ - термин, въведен от френския философ Ги Дебор още през 1967 г. - публичните извинения са придобили едно ново значение. В ерата на дигиталнитe и мултимедийни технологии скандалите и прегрешенията се разпространяват в реално време чрез социалните медии. В резултат на това публичните извинения са се превърнали във важен обществен ритуал, надхвърлящ границите на личното пространство. Те оформят една нова „култура на разкаяние“, в която наподобяващите мантри извинения обслужват очакванията на една жадна за сензации публика“, разказва художникът.
Той отбелязва, че изложбата Sorry__I apologize разглежда многопластовите аспекти на извинението в свят, в който границите между публичния имидж, личната отговорност и дигиталното възмущение все повече се размиват. Във време, в което социалните мрежи играят ролята на „обществен трибунал“, а Shitstorm служи за отдушник на общественото възмущение, думата „извинявай“ е заела централно място в междучовешката и институционална комуникация, казва още авторът на изложбата.
Асен Янев е роден в София, завършва изкуство и медийни науки, понастоящем живее в Базел. Той е мултидисциплинарен артист, работещ c различни медии, включващи фотография, колаж, инсталация, рисунка, живопис. Фокусът на автобиографично мотивираните му творби е върху експлозивния характер на човешката същност, cформирана в резултат на времева и пространствена синхронност. Tворбитe му отразяват неговата обвързаност с многообразието, несъвместимостта и противоречията на света, в който живеем днес. Те са един външен поглед към едно вътрешно резонансно пространство, една полифонична деконструкция на представи и убеждения. Това, което се разкрива в тях, е възможността, потенциалът, интерфейсът между нещо реално и неговото представяне. По този начин различни контексти се обединяват, за да формират едно комплексно цяло, което въпреки всичко си остава фрагмент.
/ВСР