Астмата е по-често срещана сред деца на майки с хранителни разстройства, установиха италиански учени

Жените, страдащи от хранителни разстройства, са по-склонни да имат деца с астма и хрипове, съобщава UPI, цитирайки резултати от ново проучване.
Според изследването, публикувано тази седмица в списанието Thorax, хранителните разстройства при майките са свързани с 26% по-висок риск от астма в училищна възраст и 25% по-висок риск от хрипове в предучилищна възраст.
Това повишено рисково ниво се запазва дори след отчитане на други психични проблеми като депресия или тревожност, както и независимо от конкретния тип хранително разстройство, подчертават авторите на проучването. Затова те препоръчват оценката за хранителни разстройства да бъде включена като част от пренаталната здравна грижа.
„Необходимо е майчините хранителни разстройства да бъдат включени в изследванията за рискови фактори за ранни дихателни проблеми и да се интегрират в скрининг и подкрепа за тези разстройства в грижите за бъдещите майки, за да се подобрят респираторните резултати при децата“, посочва екипът, ръководен от Мая Попович – епидемиолог от Университета в Торино, Италия.
Проучването обединява данни от седем европейски изследвания, включващи близо 131 500 майки и деца. Делът на жените с хранителни разстройства преди бременността варира между 1% и 17%, а между 2% и 18% от децата им по-късно развиват астма. Хрипове в ранна възраст се наблюдават при 21% до почти 50% от децата.
Като цяло резултатите показват ясно свързване между майчините хранителни разстройства и повишения риск от астма и хрипове при децата. Изследователите уточняват, че проучването не доказва причинно-следствена връзка, а само установява потенциална асоциация. Въпреки това те предполагат, че хранителните разстройства и свързаният с тях стрес могат да окажат влияние върху развитието на белите дробове на плода, тъй като вече са известни като рискови фактори за ниско тегло при раждане и преждевременно раждане.
„Механизмите, които свързват психичното здраве на майката с респираторните проблеми при децата, все още не са напълно изяснени“, заключават авторите.