"Без съмнение това бяха проблясъци от удари върху Луната. И Джереми Хансен току-що видя още един", написа командирът Рийд Уайзман по време на прелитането над небесното тяло - първото, осъществено от хора от повече от половин век насам. "Удивително", отговори научният ръководител на мисията Келси Йънг от контролния център в Хюстън, отдалечен на около 400 000 километра. "Не мисля, че очаквах екипажът да види подобно нещо по време на тази мисия, така че вероятно сте забелязали изненадата и шока, изписани на лицето ми", сподели тя на пресконференция на следващия ден. В центъра на НАСА в Хюстън описанието на живо на светлинните проблясъци, причинени от ударите, "беше посрещнато с радостни възгласи от страна на учените", разказа тя. "Този феномен наистина е бил наблюдаван рядко", каза в понеделник пред АФП Джени Гибънс, резервен астронавт за мисията "Артемис 2". "Фактът, че са видели четири или пет, е просто забележителен", допълни тя. Предвид интереса, предизвикан от наблюденията, екипите на НАСА отново разпитаха астронавтите във вторник за това, което са видели. "Бяха ли проблясъците кратки или продължителни? Забелязахте ли някакъв цвят?", попита ги Келси Йънг. "Ставаше дума за една миниатюрна светлинка", отговори канадецът Джереми Хансен, преди да добави: "Подозирам, че е имало много повече". "Бих казал, че са траели милисекунда, колкото е скоростта, с която затворът на фотоапарат може да се отвори и затвори", допълни астронавтът, споменавайки "бяло-синьо" излъчване. "За мен нямаше никакво съмнение какво виждаме. Всички го видяхме", каза още Хансен. Според данните на НАСА от вторник екипажът е сигнализирал за общо шест метеоритни удара. Екипите на земята понастоящем се опитват да съпоставят тези наблюдения с данните от спътник, орбитиращ около Луната, отбеляза Йънг. Тя уточни, че по-голямата част от тези наблюдения са били направени по време на слънчевото затъмнение, на което екипажът е станал свидетел. "Лично аз съм изненадан, че са видели толкова много", споделя пред АФП Брус Бетс, главен учен в Планетарното общество. "Това е много интересно, защото описанията ще ни позволят да добием по-добра представа за честотата на тези удари", допълва той.
Наблюденията могат също така да помогнат на учените да разберат повече за размера на метеоритите. "За да може това да предизвика проблясък, видим от астронавтите на разстояние от 6000 километра, със сигурност не става дума за прашинка, но и не за голям камък", отбелязва Бетс. Тези наблюдения повдигат много въпроси и илюстрират необходимостта от "по-внимателно изучаване в бъдеще и най-вече преди изграждането на лунна база", каза пред АФП Питър Шулц, почетен професор по планетарна геология в университета "Браун". Докато САЩ се стремят чрез програмата си "Артемис" да установят в следващите години трайно човешко присъствие на Луната с изграждането на база на повърхността й, ще възникне въпросът за метеоритите, падащи от небето. "Ако на Земята атмосферата гарантира, че всичко, което е малко, изгаря, преди да докосне повърхността, на Луната не е така", отбелязва Брус Бетс. На естествения спътник на Земята, както и навсякъде другаде в космоса, въпросът за метеоритите е "реален проблем и ще представлява предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно", допълва експертът.