Младите планетарни системи са бурни среди, в които млади звезди са заобиколени от дискове от газ и прах, наречени протопланетарни дискове, отбелязва „Спейс“. В тези дискове малки тела, известни като планетезимали, се сблъскват и слепват, поставяйки началото на процеса на формиране на планети.
Космическият телескоп „Спицър“, който вече е изведен от експлоатация, откри съществуването на клас протопланетарни дискове, в които процесите са по-бурни от обичайното - така наречените „екстремни дискове от отломки“ (extreme debris disks). Тези системи съдържат необичайно големи количества топъл прах в близост до младата звезда в зона, подобна на тази, която заемат скалистите планети в нашата Слънчева система.
Изследването на екстремните дискове от отломки е предизвикателство, отчасти поради тяхната рядкост. Учените изчисляват, че такива системи съществуват около едва един процент от звездите. Съществуват предположения, че и нашето Слънце е било една от тези редки звезди.
Научният екип изследва 21 екстремни диска от отломки. Сред тях са четири от петте системи, идентифицирани по-рано в архивните данни на „Спицър“. С помощта на „Джеймс Уеб“ астрономите наблюдават 16 системи, от които 12 за първи път.
„За първи път разполагаме с достатъчно на брой системи, за да разберем наистина този подклас, който наричаме екстремни дискове от отломки“, казва ръководителят на екипа Кейт Су от Института за космически науки (Space Science Institute) в Боулдър, Колорадо, цитирана от „Спейс“. „Преди „Джеймс Уеб“ разполагахме с ограничена информация. Знаехме, че те са необичайни и се различават значително от типичните студени дискове от отломки, които познаваме - като тези около Вега и Фомалхаут. Сега, когато разполагаме с повече данни, можем да определим точно какво значение имат тези дискове за формирането и еволюцията на планетите“, добавя тя.
Екипът е характеризирал състава на околозвездните дискове, като е установил два основни вида – богати и бедни на силициев диоксид. Събраната информация може да бъде приложена към Слънчевата система, за да се създаде по-ясна картина за еволюцията й, продължила 4,6 милиарда години.