Авторите на изследваните са установили, че дългосрочните промени в сигнала, които биха могли да подсказват за наличието на планета, всъщност се дължат на активността на самите звезди.
Системата се намира на приблизително 16 светлинни години от Земята и включва две звезди, които се въртят около общ център на масата. Предположения за наличието на планети в нея са изказани още през 19-и век, но досега не е получено категорично потвърждение.
За целите на изследването авторите му са обединили архивни измервания на движението на звездите с нови наблюдения, направени с телескопа „Магелан 2" в Чили. В периода между 2023 и 2025 г. те са получили 499 измервания на радиалната скорост на главната звезда и 334 на нейния компаньон. Подобни данни позволяват да се търсят едва доловими промени в движението на звездата, предизвикани от въздействието на планета.
Подобни колебания обаче могат да бъдат породени и от процеси на повърхността на звездата, които се променят с нейното въртене. В този случай дългосрочните вариации на двата компонента могат да бъдат обяснени по-добре с активността на самата звезда. Екипът не е открил стабилен планетарен сигнал.
Резултатът е позволил да се определят граници за масата на потенциални планети. Въз основа на направените предположения данните изключват наличието на обекти с маса, равна на тази на Юпитер, около главната звезда, които да обикалят около на по-малко разстояние от пет астрономически единици (една астрономическа единица се равнява на средното разстояние между Земята и Слънцето - бел. ред.). За втората звезда ограниченията се отнасят до още по-близки орбити.
Това, че в системата досега не е открита гигантска планета обаче не означава, че в нея не може да има каквито и да било планети. Изчисленията допускат наличието на стабилни орбити около главната звезда на приблизително разстояние до 2,5 астрономически единици - обхват, който включва и нейната зона на обитаемост. В нея могат да останат неоткрити планети с маса, равна или по-малка от тази на Сатурн, в това число и скалисти светове.