Атанас Бояджиев е един от радетелите за национален облик на българската забавна музика, казва Йордан Рупчев

Атанас Бояджиев е български композитор на филмова и поп музика, „един от радетелите за национален облик на българската забавна музика“, както го определя Йордан Рупчев в книгата си „Изборът на Рупи“. Днес се навършват 100 години от неговото рождение.
Бояджиев е роден на 1 март 1926 г. в София. След завършване на средното си образование следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се дипломира като юрист. Страстта към музиката обаче постепенно надделява над тази към юридическите науки. Бояджиев избира за свой преподавател по композиция композитора и пианист Димитър Ненов (1901–1953), чийто интелектуален и естетически кръг оказва силно влияние върху формирането му като творец.
ТЕАТЪРЪТ, РАДИОТО И СРЕЩАТА СЪС СЪДБАТА
Едва 20-годишен, през 1946 г., Бояджиев започва да пише музика за спектакли в Столичния куклен театър. Именно там среща бъдещата си съпруга - актрисата Лина Бояджиева (1928–2015), чийто глас години наред звучи всяка вечер по Първа програма на БНТ с песента на Сънчо от „Лека нощ, деца“.
От 1948 г. композиторът сътрудничи на българската кинематография, създавайки музика за научнопопулярни, мултипликационни и игрални филми. През 1952 г. започва работа и в Българското национално радио (БНР, тогава Радио София), където изгражда значителна част от авторския си почерк.
Песните му се отличават с отчетливо присъствие на елементи от българския фолклор — подход, който ги прави популярни сред широка публика и устойчиви във времето.
РОК ГРУПИТЕ И ТЪРСЕНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЗВУК
В края на 60-те години на ХХ век Бояджиев е сред първите композитори, които започват активно сътрудничество с новопоявилите се млади рок формации в България. Най-плодотворна става съвместната му работа с групата „Щурците“ – песните „Звън“, „Празник на цветята“, „Двете битничета“.
През 1962 г. създава песента „Ропотамо“, която се нарежда сред онези български естрадни хитове, които устояват на времето, запазвайки популярността си десетилетия наред и продължавайки да звучат пред различни поколения слушатели. През 2011 г. песента получава нов живот с аранжимент на Калин Вельов и изпълнение на група „Тумбаито“.
Голяма част от текстовете към неговите песни са написани от поета Богомил Гудев (1935–1993), с когото са дългогодишен творчески тандем.
„Мисля, че голям принос за успеха на тези песни имаха текстовете на Богомил Гудев. Винаги съм бил убеден, че е много важно какво словесно послание носи песента. Богомил беше много интересен човек. Химик по образование, син на известния народен певец Гуди Гудев, той свиреше на контрабас в различни оркестри. Няколко години водеше фолклорно предаване в БНР – „Писнала гайда шарена“. Мога да кажа, че талантът му на текстописец е мое откритие“, спомня си Атанас Бояджиев в интервю с Българското национално радио (БНР) от 2015 г.
„В началото на 70-те с Богомил Гудев решихме да направим песни на фолклорна основа. Би било твърде силно, ако кажа, че сме искали да противостоим на вълната от сръбска музика, която все по-категорично навлизаше у нас. Но си мислехме, че е добре да предложим на слушателя български песни с елементи от нашия градски и селски фолклор. Написах две мелодии, едната беше „Откъде да взема сила“, допълва той.
„ЛУДО-МЛАДО“ – ПЕСЕН МЕЖДУ АВТОРСТВОТО И НАРОДНАТА ПАМЕТ
Записът е направен в подвижното студио на „Балкантон“ и лентата е сигнирана във фонотеката на БНР, но десетилетия остава неизлъчвана заради закачка в текста. Песента обаче не изчезва — започва да се разпространява по пътя на устната традиция.
Интонационната близост до градския фолклор от югозападна България допринася тя постепенно да бъде възприета като народна. Години по-късно Лина Бояджиева случайно чува изпълнение на детски хор „Петричанче“, представено по радиото като народната песен „Лудо-младо“. Заглавието е променено, текстът — частично различен, но музиката остава същата.
Заедно със сина си — композитора и радиоводещ Кристиан Бояджиев — семейството открива над 50 различни изпълнения. Песента се оказва многократно издавана на плочи като фолклорна.
Историята достига окончателна яснота през 2002 г. с албума Vox Populi на Слави Трифонов и „Куку бенд“, когато авторите официално са признати. Оригиналната малка винилова плоча на „Балкантон“ с първите изпълнители Петър Чернев и Магда Панайотова вече е изгубена. Единственото доказателство остава сборник на Съюзa на българските композитори от 1971 г., благодарение на който авторството е вписано в Агенцията за авторско право и във фонотеките на националните електронни медии.
ОТ СЦЕНАТА КЪМ ДУХОВНИТЕ ТЪРСЕНИЯ
Атанас Бояджиев е автор на мюзикъли, естрадни песни, инструментални произведения, детски песни, музика към театрални постановки и филми, както и към над 30 пиеси за куклен театър.
Съвместно със своя близък приятел и колега Петър Ступел (1923–1997) Бояджиев създава музиката към някои от най-гледаните български телевизионни сериали от 70-те и 80-те години — „На всеки километър“ (1969), „Изгори, за да светиш“ (1976) и „Капитан Петко войвода“ (1980–1981).
Паралелно с творческата си работа между 1980 и 1985 г. е главен секретар на творческия фонд на Съюза на българските композитори, а от 1985 до 1990 г. е негов председател.
През 90-те години Бояджиев постепенно се оттегля от активна музикална дейност и се посвещава на занимания, свързани с окултните науки и астрологията, отбелязва Йордан Рупчев в книгата си.
ПРИЗНАНИЕ
Композиторът е носител на пет отличия от конкурса „Златният Орфей“, сред които и първата златна статуетка за творчество в историята на форума — присъдена през 1969 г. за песента „Сън сънувах“ по текст на Богомил Гудев, изпята от Маргрет Николова и Кирил Семов.
Удостоен е с орден „Кирил и Методий“ втора степен през 1972 г., а през 1980 г. получава званието „Заслужил артист“. Носител е на първа награда на Съюза на българските композитори за естрадна песен за 1983 г. Сред по-късните отличия са наградата „Аскеер“ на Театъра на Българската армия за театрална музика (1998), първата награда „Йосиф Цанков“ на фондация „Йосиф Цанков“ за цялостно творчество (2002), както и отличието „Златен век“ на Министерството на културата за особен принос към развитието и популяризирането на българската култура (2005).
Атанас Бояджиев умира на 19 септември 2017 г.
/ВСР
/ЕЛ/ДС/ отдел „Справочна“
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: „Изборът на Рупи“ А-З, Йордан Рупчев, София 1998, с. 73; в. „Кооперативно село“, бр. 67, 20.3.1986; БТА,ВИНФ, 24.5.1998; ВИНФ,6.2.2002; 23.5.2005;  http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100598139/neostaravashtite-pesni-na-atanas-boadjiev; https://bnrnews.bg/radiobulgaria/post/405043/san-sanuvah-na-atanas-boyadzhiev-pop-hit-s-balgarski-natsionalen-oblik; https://archives.bnr.bg/archives/post/12735/lina-boyadzhieva; www.sofiapuppet.com/news/почина-композиторът-атанас-бояджиев/6082; https://sofiaphilharmonic.com/avtori/атанас-бояджиев/; https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/6457630