Литературното наследство на Атанас Далчев ще бъде актуално много повече от 120 години след днешния ден. Той е не само поет и преводач, но и голяма и интересна личност. Това каза плевенската поетеса Христина Комаревска, която бе специален гост в Националния пресклуб на БТА в Плевен при представянето на новия брой на списание ЛИК -"По дълбоките следи на Атанас Далчев" в зала "МаксиМ" на Агенцията.
"Неговата поезия е била много различна за времето си, когато той е писал, имайки предвид символистите тогава. Далчев казва, че поезията не е само общуване, а приобщаване. Негови са и думите, че всички писатели мечтаят да бъдат харесвани, само че за някои е важно да знаят и от кого са харесвани", допълни Комаревска. По думите й книгата на Далчев "Фрагменти" трябва да е Библия, настолно четиво за всички начинаещи, а и утвърдени автори.
Комаревска припомни някои факти от живота на Далчев и приятелството му с Радой Ралин, оставило следи в живота и на двамата творци.
Поетесата подчерта, че след 9 септември 1944 г. Далчев не се приобщава към модерните литературни изисквания на времето – за подлизурство, за подмазване на властта, примиряване с някои морални ценности. "Далчев е един световен творец, но в същото време е една чиста и етична личност", отбеляза Комаревска.
По думите й "трябва да сме много благодарни на Далчев като преводач, защото именно благодарение на него четем Балзак, Лафонтен, Гарсия Лорка, Чехов, Стендал".
"Аз специално не съм срещала личност от нашата литература, дори и европейската, която да е до такава степен вярна на себе си, талант, който не парадира, но всъщност излиза на преден план и преводач, който е гениален в своите преводи", допълни поетесата.
Тя припомни един от фрагментите на Далчев – "Някои наши писатели биха могли да оставят име в литературата ни, ако пишеха по-малко". "Това е много важно като завет, който да спазваме, а не да се поддаваме на мимолетната слава и на някаква фалшива известност, да бъдем взискателни към себе си, за да можем да стигнем до читателите", каза в заключение Комаревска.