Атлас на дивите пчели и опрашители в България създават доброволци

Атлас на дивите пчели в България създават доброволци. Това е карта, върху която са изобразени данни от своеобразно преброяване  на насекомите опрашители и пеперуди в природата, каза за БТА агрономът Роман Рачков, по чиято инициатива се осъществява начинанието.
Той посочи, че картата е създадена от доброволци, без финансиране, но с ентусиазъм. Това са хора, които знаят колко е важно да се изследват процесите в днешната природа между растенията и опрашителите, посочи той. 
По думите му това е практика, която набира все по-голяма популярност в Европа. В Нидерландия например в края на май около 30 хиляди души се включват в обявен ден за преброяване на дивите опрашители. Върху парцели от девет квадратни метра доброволците снимат колко земни пчели ще минат в рамките на един час върху едно и също място. Така се получават данни колко са насекомите, които виреят в дивата природа. По думите му след подобни инициативи в Словения са идентифицирани над 600 вида пчели.
Причината за този интерес от страна на доброволците – еколози е, че заради урбанизирането и наторяването на почвата тези естествени опрашители с годините изчезват, затова данните са важни за науката и за приложението й в практиката. С подобно преброяване всяка една европейска държава знае какви видове диви пчели има на територията си. 
В България досега не е правено подобно проучване, защото това е един тесен клон от ентомологията и няма толкова специалисти по темата. Чрез приложението I Naturalist, създадено от National Geographic, когато човек отиде сред природата, може да заснеме насекомото, което вижда, задължително с геопозициониране, и да го изпрати на сайта, в който екип от специалисти определят в кратък период от какъв вид е насекомото и дали е опрашител. 
Идеята в България възниква преди три години. Първите ентусиасти са били около четирима, след три години техният брой възлиза над 50 души. Благодарение на техния доброволен и безвъзмезден труд в България са определени над 120 вида диви пчели опрашители. Със сигурност те са повече, но това са данните, с които разполагамае към момента, каза Рачков и допълни, че може би това е една пета от биоразнообразието от пчели опрашители в България. 
От подадените данни е открит един инвазивен вид азиатска пчела, регистрирана в района на Копривщица. Тя е докладвана в Европейската и средиземноморска организация за растителна защита, която регистрира промените в биологичната популация. Той изрази надежда повече ентусиасти да се включат в изследването.
В много европейски държави през месец май е забранена коситбата в обществени площи и се приканват гражданите да не косят в собствените си градини през този месец, защото тогава е интензивният период на опрашване по естествен начин чрез дивите опрашители. Някои от тях гнездят в земята, други - в хралупите на дърветата, трети - в тръстики.
Намаляването на биоразнообразието е в районите, където се използват пестициди, каза Рачков. Според него земеделските производители имат основна полза от обособяването на площи с цъфтящи растения за дивите опрашители, които са важни и за промишлените култури. Малко хора знаят, че за овошките са важни не медоносните пчели, а дивите опрашители, които са по-ефективни и чрез тях добивът се вдига с повече от 25 процента, затова в много държави те се отглеждат специално, допълни агрономът. 
Самият той отскоро прави експеримент с диви пчели, от вида пчели зидарки, които гнездят в тръстики. Те се използват в опрашването в стопанства в Полша, Германия и Украйна. Там опитът показва, че за да опрашиш един хектар ябълкови дървета, ще са нужни около 80 хиляди пчели. Само 200 пчели зидарки вършат същата работа за подобна площ. Серфидните мухи са друг вид опрашител, който се отглежда за промишлените нужди на оранжерийното земеделие и пример за това са южните райони на Испания.
От сдружение „За земята“ са проявили интерес към събраните данни и е в процес на подготовка съвместен проект за популяризация на инициативата, каза Рачков.