„Възможността да представя днес пред такава елитна аудитория, сборника „Азбука, език, идентичност“ приемам като изключително висока чест и признание не само за работата ми като един от научните редактори на тома, но преди всичко, като оценка и уважение към представляваната от мен институция - Центъра за Славяно-византийски проучвания към Софийския университет „Свети Климент Охридски“, който идната година ще чества своя 40-годишен юбилей", каза още проф. Велинова.
„Когато преди няколко години вицепрезидентът Йотова ме покани за предварителни разговори по организацията и провеждането на поредица научни форуми, посветени на кирилската азбука, си дадох сметка, че тя поставя началото на инициатива, която съдържа в себе си огромен потенциал за популяризиране и достойно представяне на лицето на българската духовна култура пред света. Това ме спечели за идеята. Днес ние държим в ръцете си пореден втори том, съдържащ докладите от втората научна конференция. Първата представи кирилската азбука като принос на средновековна България към християнската култура на Европа от миналото", разказа проф. Велинова.
По нейни думи, втората научна конференция е развила идеята на сборника до един съвременен прочит на ролята на българската култура в съвременна обединена Европа - Европа на споделените духовни пространства на 21-ви век.
„Някой би казал, че точно в този момент на радикални промени в баланса на световните сили, време на скрити и открити конфликти, на преосмислене на геополитическата карта на света и свързаните с това тревоги, проблемите на азбуката, на духовността и хуманитарното знание като цяло, не бива да стоят в центъра на общественото внимание, а трябва да отстъпят място на истински важните политически и военно-икономически въпроси. Във времето, когато изкуственият интелект навлиза триумфално във всички сфери на човешкия живот, менталност и емоционален свят, буквите и писането са анахронизъм. Сигурно подобни мнения имат основание", коментира проф. Велинова.
Тя отбеляза, че „без първите черти и резки, развили се до криптограми, йероглифи, после до функционални фонетични азбуки, целият човешки прогрес сигурно би изглеждал по друг начин, а може би и не би се състоял."
„Без буквите, без опредметяването на езика, което те осигуряват, никаква историческа памет не би оцеляла, за да стане база за консолидирането, структурирането и напредъка на човешките общества - на този почти магичен феномен, буквата, която създава нови реалности, придава материалност на миналото и чертае контурите на бъдещето. Каква по-важна роля имаме от това да съхраним писаното слово, а с него и нашата човешка същност, каква по-важна мисия от това да пазим, изучаваме и усъвършенстваме основните инструменти на нашата мисловна и творческа дейност, писмеността и езика?", допълни проф. Велинова.
„Томът е представителна извадка с публикации на утвърдени имена в палеославистиката и в съвременната българистика у нас и в чужбина. Основната група от статии в него са съсредоточени върху кирилското културно наследство, епиграфски и ръкописни паметници, старопечатни издания. Хронологически са проследени проблемите на християнизацията на славяните, развитието на езика, формирането на книжовната норма, на многообразието в кирилските писмени системи на Балканите от Преслав до бреговете на Адриатика", поясни директорът на Центъра за Славяно-византийски проучвания.
„Поставянето на кирилицата, на азбуката, създадена в първата българска държава, във фокуса на обществения интерес, форматирането й като основна ценност в йерархията на обществено значимите стойности на съвременното българско общество, е едно необходимо, неотложно и бих казала неизбежно решение, ако искаме да оцелеем като нация. Дошло е времето, когато трябва да се изберат позиции. Чест прави на президентската институция, която прие това за своя мисия и отговорност за бъдещето ни развитие", каза в обобщение проф. Велинова.