Балетът за мен е магия и много любов, каза примабалерината Анелия Димитрова

Балетът за мен е магия и много любов, каза в интервю за БТА примабалерината на Държавна опера-Стара Загора Анелия Димитрова по повод 100-годишния юбилей на първата извънстолична опера у нас.
Тя разказа, че започва да се занимава с това изкуство на петгодишна възраст, когато посещава балетен концерт на по-големия си брат, който танцува при примабалерината и създател на една от първите балетни школи в Стара Загора към Народно читалище „Родина“ - Снежана Дескова. „Бях на един негов концерт и като видях на сцената как танцуват каките и казах на майка ми, че искам и аз да танцувам. И така майка ми ме заведе в школата и така започнаха първите ми стъпки в балета“, обясни Димитрова и добави, че и до днес си спомня първата си сценична изява пред публика, като част от спектакъла „Куклената фея“. Там тя играе ролята на дете, чийто родители влизат в магазин за кукли и то трябва да си избере нова кукла. „Бях с една малка жълта рокличка и бях толкова развълнувана, че ще бъда на сцената“, посочи още примабалерината.
Анелия Димитрова каза, че именно тази еуфория оттогава все още я държи на сцената и поддържа сценичната треска. „Всеки път преди да се кача на сцена дори и след толкова много години и опит, последните тридесет секунди преди да изляза пред публика ме обзема нещо като паника. Но в момента, в който стъпя на сцената - магията започва“, допълни тя. 
Димитрова разказа, че е спряла да танцува за няколко години, след като завършва Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ в Стара Загора. Започва да се занимава с други неща, дори развива собствен бизнес, налагащ много пътувания в чужбина. „Спрях да танцувам, защото ме беше обзело едно разочарование от изкуството в България. И за съжаление, нямах и толкова отворен светоглед, за да видя какво се случва по света и да проявя интерес към балета в чужбина. Може би е било за добре“, спомня си примабалерината. 
Завръща се към балета след шест гoдини, защото се прибира да живее в Стара Загора по лични причини. „Случайно се сблъсках на улицата с тогавашния директор на балета Лида Бонева. И тя ме покани да се включа в балета. Аз много се притесних, защото от шест години бях спряла да се занимавам с балет, а за една балерина това е колосално време. В началото започнах с майсторски класове и само отделни епизодични роли“, коментира Димитрова. Но животът ѝ се преобръща половин година по-късно, когато начело на балета на старозагорска опера застава Силвия Томова. „Тя започна да вкарва много амбициозен репертоар, набеляза ме и ме извади от това състояние на свян и от притеснението ми, че не мога и че не съм достатъчно добра. И от кордебалета ме хвърли в ролята на Одета/Одилия в балета „Лебедово езеро“, допълни Димитрова. 
Тя каза също, че няма любима роля в балета, защото „всички си ги отглеждаш като свои деца". Още от момента, в който се запознаваш с персонажа, до изчистване на всички детайли, коментира примабалерината. По думите ѝ има и такива превъплъщения, които повече пасват на нейната душевност и натюрел и на които повече се наслаждава да изпълнява. Такава например е ролята ѝ на Одета, която според Димитрова е нейно „олицетворение на нежността, на добротата“. За ролята на Одилия казва, че е нещо, което не можеш да бъдеш в живота, но ти е интересно да погледнеш през нейните очи в този свят.
„Хубава част на нашата работа е, че вникваш в различни светове, изживяваш различни съдби, като "ставаш" различни хора“, коментира тя. Според нея, за да си добра балерина трябва да се посветиш на балета. „Когато поемеш някоя роля, трябва да ѝ се посветиш, да я опознаеш, а не само да научиш хореографията. Трябва да съумееш да изтанцуваш характера на персонажа в образа, да се научиш чрез движение да покажеш емоцията, която е заложена в хореографията“, каза примабалерината, която през 2019 година беше удостоена с „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Анелия Димитрова каза също, че за последните девет години балетният репертоар на Държавна опера-Стара Загора се е развил много и публиката е имала възможността да се наслади на спектакли, които до този момент не са били представяни. Най-емблематичните балетни постановки са „Лебедово езеро“, „Дон Кихот“, „Спящата красавица“, „Лешникотрошачката“, „Шопениана“, „Копелия“ и други. „Това са еталони на класическия репертоар и част от стандарта на един световен театър“, заяви примабалерината. 
Тя посочи, че в последните години вижда възраждане у децата на желанието да се занимават с балетно изкуство. „Балетът придоби популярност и децата започнаха да се запознават масово с балетни заглавия и с балетния репертоар, покрай провеждането на специални балетни конкурси“, каза примабалерината. И изрази надежда балетът да възвърне своето ниво. Според нея независимо, че не всяко дете, което се запише в балетна школа, ще стане професионална балерина, то ще бъде научено на любов към изкуството и ще бъде част от публиката. Димитрова смята, че важен момент е, че водейки детето си на балет, самите родители се превъзпитават в любов към изкуството.
Отбелязването на стотната годишнина от създаването на първата извънстолична опера у нас е повод за равносметка за пътя, който е изминала, и историята, която е имала зад гърба си, каза примабалерината и добави, че всеки един, работещ в операта, е част от тази история. „Много се гордея, че вече съм част от историята на Държавна опера-Стара Загора“, заяви Анелия Димитрова и пожела на операта, нейния втори дом, да има дълъг, щастлив, успешен и продуктивен творчески път, както и да достигне опита на световните театри, за да остане в историята.
Димитрова обяви, че това лято предстои да посети Италия за участие в балетен фестивал, а през новия творчески сезон отново ще има турне в Нидерландия.