Балканският фокус на „Световен театър в София“ беше успешен, каза пред БТА проф. Николай Йорданов

Балканският фокус на „Световен театър в София“ беше успешен, каза пред БТА проф. Николай Йорданов – театровед и организатор на платформата, която тази година продължи от 4 до 24 юни.
„Важно е да познаваме какво се случва в региона. Важно е да поддържаме връзки с трупите и театрите, които са най-близо до нас. И особено, когато имаме такива творчески колаборации между български творци и чужди театри от региона. Поначало проектът „Театрални мостове в Югоизточна Европа“ имаше за цел точно това. С Народния театър реализирахме тази платформа „Сцена без граници“, която съчета нашите спектакли, които бяхме поканили в „Световен театър в София“, и тяхната международна програма през юни – с цел хората да гледат малко повече международен театър. Така че като цяло съм доволен от резултата“, допълва проф. Йорданов.
БЪДЕЩЕТО
„Надявам се, че в бъдеще ще можем, под други форми, да поддържаме тези контакти със съседните страни, защото забелязвам, че има интерес. Аз бях в Солун само преди три месеца, където основахме една интербалканска мрежа. Имаме добри връзки с фестивалите в Румъния, с които разменяме продукции“, казва проф. Йорданов.
По думите му още е малко рано да се говори за следващия фестивал, защото тепърва ще се правят планове: „Имаме някои проекти от предишни години, които, ако е рекъл господ, ще се случат. Но нека да минат поне още три-четири месеца, за да оформим някакъв профил“.
ИЗНЕНАДИТЕ
По думите му в един фестивал винаги има слаби моменти: „Мога да кажа, че когато правя нещо, за мен всички спектакли са еднакво ценни, но като зрител имам своите предпочитания, когато всичко е свършило и мога да ги кажа. Бях изключително впечатлен от работата на Деклан Донелан. Първо, в България, в „Медея“, но и след това, когато успяхме да поканим румънския театър от Крайова с „Едип цар“. Мисля, че това са изключително силни спектакли – не само заради специфичната театрална форма, която съчетава театъра променада с това, което се нарича и няма точен превод на български – immersive theatre. Това е театър, в който публиката буквално се потапя в действието. Най-вече заради силата на актьорите, които играят“.
„Гръцкият спектакъл също е много интересен (Има предвид „96%“ по текст и режисура на Продромос Циникорис – бел. а.). Той повдига една страхотна тема, но в същото време показва много чист политически театър, който всъщност не изхожда от предпоставена теза, а търси истината“, разказва проф. Йорданов.  
Според него изненада е имало и от реакциите на публиката по време фестивала: „Аз например имах притеснение относно спектакъла „Стълб от стол“. Бях убеден, че това е силен спектакъл, но самият текст е толкова травмиращ. Мислех, че българската публика ще бъде скептична, но може би имената на Явор Гърдев и на Никола Тороманов бяха гаранция, че хората ще видят нещо интересно и се събраха около него. Имаше интересни коментари“.
Самото протичане на една платформа, на един фестивал, винаги е свързано с изненади, с преоткриване на неща, които са по-силни или нямат този ефект, който човек участва, обобщава театроведът.
БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИКА
Проф. Йорданов разказва, че преди пандемията е посетил театралния фестивал в Солун. „Видях, че нашата публика някак си е по-запозната, като че ли и по-любопитна към различни театрални тенденции. Много зависи от това дали в един град има интензивен международен театрален живот. Оформят се публики от всички възрасти, които са любопитни към различни форуми. А там, където няма активен международен театрален живот, публиката приема някакви стереотипи и си е свикнала с тях“.
По думите му софийската публика е доста отворена в това отношение: „И аз се радвам за това. Все пак тук има интересни събития, които се случват“.