БАН отбеляза 156-годишнината си с тържествено събрание, на което ще бъде връчена Голямата награда за наука за 2025 г.

Българската академия на науките (БАН) отбеляза днес 156 години от основаването си с тържествено събрание, което се състоя в зала "Проф. Марин Дринов".
Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева откри събитието с празнично обръщение към учените и гостите. Днес отбелязваме тържествено и с гордост, и с вълнение, 156-ата годишнина от основаването на Българската академия на науките (БАН), която е започнала своето съществуване като Българско книжовно дружество (БКД). Идеята за учредяване на книжовни дружества в Европа датира поне от 14-и век, но тя се активира през 17-и век с появата на Академия "Леополдина" в Германия, с Кралското научно дружество във Великобритания и с Френската академия на науките. Академиите търсят нова гледна точка в научните изследвания и в тяхното разпространение в полза на обществата и държавите, каза председателят на БАН.
С голямо уважение ви поздравявам за 156 години от създаването на Българската академия на науките (БАН) - най-старата, най-авторитетната и най-значимата научна институция у нас. От основаването си през 1869 г., като Българско книжовно дружество (БКД) и до днес, Академията отстоява ролята си на стожер на знанието и двигател на модернизацията на държавата, каза заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов в словото си на тържественото събрание за 156 години от създаването на БАН.
На тържеството беше връчена Голямата награда за наука на БАН, която получи член-кореспондент проф. д-р Цветалина Танкова. Конкурсът за наградата се организира от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК). Голямата награда за наука се присъжда на учен от българска научна организация или от висше училище за изключителни постижения в областта на науката, получил високо международно признание. През 2024 г. Голямата награда на БАН за наука беше връчена за първи път в областта "Природо-математически и инженерни науки" на акад. Вася Банкова. Тази година беше връчена в областта "Науки за живота", която обхваща биологичните, медицинските и аграрно-лесовъдните науки.
"Не мога да скрия вълнението си от факта, че получавам награда за наука - за науката за живота в областта на медицината, и като лекар, изследовател и като клиницист, в една голяма конкуренция с колеги, които са изключителни учени, със сериозен принос в областта на науката. Благодаря много на комитета, че ме отличиха, но това е призвание и за медицината като наука. Медицината е и изкуство, а както е казал Хипократ - това е най-благородното изкуство", каза член-кореспондент Цветалина Танкова. Тя е водещ изследовател в областта на диабетологията и ендокринологията. Нейните приоритети са за изследване на патогенезата, на преддиабета и на определяне на нови диагностични и прогностични маркери за скрининг на това тежко заболяване, и на алгоритми за поведение. 
Aкцент в отбелязването на годишнината беше и другата значима дата - 155 години от учредяването на "Периодическо списание" през 1870 г. Това е първото научно издание на съвременна България, което продължава да съществува като "Списание на БАН" и се списва от изтъкнати членове на Академията. На тази годишнина беше посветено академичното слово "Културно-историческата мисия на "Периодическо списание" на Българското книжовно дружество", което произнесе доц. д-р Елка Трайкова от Института за литература на БАН. 
Изложбата "155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество", подготвена от Централната библиотека на БАН, е подредена във фоайето на Академията.
Водещ на тържественото събрание беше заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, а номинациите и носителя на тазгодишната Голяма награда за наука обяви акад. Драга Тончева. Музикален поздрав към участниците в празника поднесоха артисти от Софийската опера и балет. 
Сред присъстващите на тържеството бяха председателят на Комисията по образованието и науката в Народното събрание проф. Андрей Чорбанов, народни представители, Георги Първанов - президент на България от 2002 до 2012 г., Пламен Славов - съветник по духовността и културата на президента Румен Радев, заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, ректори на университети, учени и преподаватели.
Поздравителни адреси бяха получени от председателя на Народното събрание Наталия Киселова, от кмета на Столичната община Васил Терзиев, от председателя на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание Деница Сачева, от председателя на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова, от ректора на Националната музикална академия проф. Сава Димитров, от ректора на УНСС проф. Димитър Димитров, от ректора на ТУ-София проф. Георги Венков, от началника на ВВМУ флотилен адмирал проф. Калин Калинов, от началника на Военната академия генерал-майор Стайко Прокопиев, от генералния директор на БТА Кирил Вълчев, от председателя на БСК Добри Митрев, от директора на НВМИ доц. Соня Пенкова, от кмета на район "Слатина" Георги Илиев.